март 2009


Отзвук от камерния концерт с творби от Велислав Заимов

Автор: Раиса Запрянова, Лондон, април 2009 г.

Времето и разстоянието отбират стойностните ми спомени. Така отзвукът от вечерта, посветена на творчеството на Велислав Заимов, в която професор Недялчо Тодоров, редом с арфистката Мария Грозданова и с учениците си, обединили своята творческа енергия, продължава да провокира мислите ми. Оживяват образи от нотните листове на Заимов. Някои от творбите му бяха изпълнени за първи път на пловдивска сцена (като Трио-сонатата за цигулка, виола и пиано, написана в далечната 1988 г.). А сонатата за цигулка и арфа от 1999 г. получи на 26.03.2009 г. своето премиерно изпълнение. Те, на свой ред, превърнаха изпълнителите в откриватели-приключенци, сътворители на музикалната ни история.

Публиката не остана равнодушна пред поривите и страстта на младите музиканти, които музицираха редом със своя учител. В резултат от взаимовръзката между композитор, творби и сътворители-инструменталисти, се роди богато художествено преживяване. Със своето ритмично и темброво богатство, прецизно предадени от току-що дипломиралите се  Марта Ляскова-Ангелова (цигулка)  и пианиста Димитър Наков, Сонатата за цигулка и пиано прикова вниманието на слушателите. Последва Трио-сонатата (убедителен център на програмата, със своето свежо Viguroso, следвано от съкровеното Adagio и динамично наситеното полифонично Vivace, което беше поднесено блестящо от студентките Деница Димова (цигулка), Екатерина Петкова (виола) и Вера Кабамитова (пиано). Сонатата за цигулка и арфа, със своя мечтателен характер, ни потопи в една поетична атмосфера, поднесена с дълбоко разбиране от утвърдените изпълнители – цигуларя проф. Недялчо Тодоров и арфистката Мария Грозданова. Тя бе своеобразна интермедия към бурния и възторжен финал – Дуото за цигулка и виола, изпълнени от Ивелина Христова (цигулка) и проф. Н. Тодоров (виола). Силно въздействащите емоционални речитативи, редуващи се с тайнствено спотаените хорали, доведоха до едно бодро и енергично съзвучие в бравурния завършек на творбата.

Не мога да не подчертая, че реализиането на цялата програма е плод на детайлно планирана и последователно проведена педагогическа  работа в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, насочена към разкриване и популяризиране на ценности, създадени от съвременни български творци. И както се изрази самият автор, “ събития като това вдъхват увереност в перспективите на националното ни музикално изкуство”.

Камерен концерт с творби от Велислав Заимов

Сонатата за цигулка и пиано №2 (1999) е изпълнена за първи път в София, СБК, 2002 г. от Светла Калчева – цигулка и Благовеста Здравкова – пиано.  В АМТИИ – Пловдив бе представена през 2008 г. от проф. Недялчо Тодоров – цигулка и проф. Ганка Неделчева – пиано.
Първото изпълнение на Сонатата за цигулка и виола (1999) принадлежи на Дуото Ангел Станков и Йосиф Радионов, София, 2001 г.  В АМТИИ – Пловдив е представена през 2007 г. от проф. Верка Стефанова – цигулка и проф. Недялчо Тодоров – виола.

Премиерата на Трио-сонатата за цигулка, виола и пиано (1988) е осъществена в София през 1992 г. от проф. Ангел Станков – цигулка, проф. Йосиф Радионов – виола и Теодора Несторова – пиано. Първото ú изпълнение в Пловдив е на настоящия концерт.Тази вечер – 26.03.2009 – има още една премиера – на Сонатата за цигулка и арфа (1999).

Велислав Заимов, председател  на Съюза на българските композитори отново в АМТИИ

20090326_4891_bСуеверие или израз на доверие е това,  че  някои от Вашите творби се изпълняват за първи път в и Пловдив и по-точно в АМТИИ?

Велислав Заимов: От тези четири произведения които прозвучаха днес, Сонатата за цигулка и арфа наистина прозвуча за първи път тук. Тя е написана повече от 10 години и мисля че не е изпълнявана, защото има ноти у арфистка (тогава студентка), която не живее в България.

Велислав Заимов: Причината за това да се изпълняват тук тези произведения е в това, че проф. Недялчо Тодоров развива много сериозна дейност по отношение на българската музика и той е един от най-ревностните й разпространители. Така че аз попаднах между изпълняваните автори.

ЕК  За да има разпространение е нужно преди това творение…

Да, от негова страна има много задълбочено отношение, което както видяхте той предава на възпитаниците си. И те надявам се, ще станат негови последователи. Всичко това е много радостно.  Не се среща всеки ден.

В тази посока как виждате ролята на АМТИИ Пловдив в по-широк културен контекст.

АМТИИ е едно извънредно важно музикално средище. Атмосферата тук е изключително добра. Тук съм преподавал четири години 1990-1994 и съм силно пристрастен към тази музикална академия. Тя се развива много добре и при предишното ръководство и при сегашното, така че аз смятам че това е един много сериозен културен център, който има своето място и който върви във възходяща линия. По отношение на възпитаниците си, по отношение на преподавателите и на дейността, която развива извън чисто учебната е на много високо професионално ниво.

Ще спаси ли изкуството света? Ще има ли то тази облагородяваща роля?

Да се надяваме. Като че ли това може да се каже за АМТИИ. Мисля, че няма да е пресилено.

Имате ли кредо, девиз?

Някъде бях чел, че чешкият композитор Бохуслав Мартинов е цитирал Плиний Млади Nuna dies sine linia – Нито ден без черта/ред т.е. Нито ден без нота. В този смисъл смятам, че и пишещият ноти трябва да работи всеки ден върху занаята си. За да не се занемарява и независимо от условията и трудностите да продължава, защото това е неговото призвание. Мога да кажа, че труда аз поставям по-високо от дарбата и от успеха.

Как виждате ролята на музиката в съвременния свят?

През последните години, когато има известно раздвижване на пластовете в чужбина и между чужденците българската музика учудващо се възприема много добре – неочаквано за мен. И се възприема така добре в много страни, с които ние имаме контакти с композиторски организации. Ние сме направили около десетина обмена с различни организации от други държави. При тях нашата музика се възприема изключително добре и голям брой изпълнители с удоволствие, с желание започват да я изпълняват, което е радостно. У нас в България сериозната музика, общо взето – не само българска – сериозната музика , сериозното изкуство, в частност съвременната музика, и българската съвременна музика (както знаем българската композиторска школа започва от края на 19. век своите първи плахи опити и следва едно бурно развитие) не е поставена на необходимото място в нашия културен живот и това създава лошо самочувствие, създава предпоставка за лошо отношение или пренебрежително и ли непознаване Докато аз виждам, че тя може да има своето място сред музикантите и сред ценителите. И най вече, ако й се обърне повече внимание постепенно изпълнителите и ценителите ще отсеят ценното, стойностното от малкостойностното. Така и ще може да се върви напред. Изпълнителите, според мене имат и тази мисия да отсеят първи това, което смятат, че е стойностно и то да продължи напред. Ако тя, музиката, се изпълнява сравнително рядко и пред ограничен кръг хора този процес ще се забави.

Въпросите зададе Емануил Костов

За композитора Велислав Заимов

Велислав Заимов e завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров”, специалност композиция при проф. Димитър Тъпков. Работил е като преподавател в НМУ “Любомир Пипков” – София (1985 – 1990 г.) и в АМТИИ – Пловдив (1990 – 1994 г.). Сега преподава в НМА – София. Бил е главен секретар на Съюза на българските композитори, а от 2005 г. до сега – негов председател.
Автор е на широко по обхват и разнообразие композиционно творчество (най-вече симфонична, камерна и хорова музика, включително песнопения и творби върху църковни текстове). За цигулка е написал два концерта (вторият – за цигулка и виола), две сонати за цигулка и пиано и една солова, Трио-соната за цигулка, виола и пиано, сонати за две цигулки, за цигулка и виолончело, за цигулка и виола, за цигулка и арфа и за цигулка и орган, Дуетино за цигулка и пиано, както и цикъла Речитатив, ария и токата за соло цигулка (чиято премиера е осъществена в АМТИИ – Пловдив от проф. Недялчо Тодоров, 2006 г.). В списъка на камерните му произведения влизат още две триа, соната за соло виола, соната за виола и виолончело, осем струнни квартета, струнен секстет, струнен нонет и др.
Негови творби са изпълнявани в много европейски страни и в САЩ, а също и на международни фестивали – в Риека, Хърватска (1998 г.), в Яш, Румъния (1999 г.), на “Московска есен” (2002 г.), “Виолончело – 2005” в Брюксел и др. Има записи в БНР и на сборни компактдискове. Носител е на престижни награди и отличия.

На 20.03.2008 г. в ПУ „Паисий Хилендарски“ бе поставен спектакъла „Анатомия ана паяжината““на Мария Станкова.

Сценографията и костюмите са дело на Гергана Стаматова и Славка михайлова -студентки 4. курс в Академия за музикално танцово и изобразително изкуство-Пловдив, с курсов ръководител Димитър Воденичеров.

Анатомия на паяжината

Анатомия на паяжината

_anatomiq_na_paqjinata2