Dafov_20090512_5247Композиторът Райко Максимович е роден в Белград, 1935 г. Завършва Белградската Музикална Академия през 1965 г. в класа по композиция на Предраг Милошевич. След дипломирането си получава стипендията ФУЛБРАЙТ и специализира една година в университета Принстън, САЩ.
Впоследствие е професор по композиция и оркестрация в Музикалната Академия в Белград и в Академията за изкуства в Нови сад.
Творчеството му обхваща различни жанрове – симфонична, камерна, ораториална хорова музика, но най-изявените му творби са големи кантати и оратории, предимно върху текстове и сюжети на стария сръбскословенски език – “Кога живите завидяха на мъртвите”, “Тестамент на черногорския архиепископ Петър Петрович Негош”, “Изкушението, подвигът и смъртта на Св. Петър Коришки”, “Пасион на Св. Лазар” – негова най-магистрална композиция. Не по-малко интересни са и камерните му творби, с находчив, лаконичен език и с оригинални музикални идеи.
Произведенията му са изпълнявани много в различни европейски страни, САЩ, Канада, Русия, България и, разбира се, главно в родината му.
Носител е на престижни музикални и държавни награди, а през 2007 получава голямата награда за изкуство “Вук Караджич” за цялостното си творчество.
Автор е и на публицистични творби – мемоарната автобиографична трилогия “Така беше то” /1998 – 2002/ и “Разговор за музиката” /2008/.

Авторът за творбите
“ГАМБИТ” – 1993. Както е известно, “гамбит” е рискова и жертвена комбинация в шахмата, която трябва да изненада противника и да доведе до победа. Композирайки тази пиеса, стори ми се интересно да комбинирам идеите си подобно на “гамбит”. Накрая не мислех вече така, но заглавието ми допадна и така си остана. В творбата съм използвал елементи от джаз, балкански фолклор и някои съвсем различни, да кажем, класични.
“JEU A DEUX” – 2006 е преработка на по-раншната пиеса “Jeu à Quatre” за две пиана и четирима изпълнители. След изпълнението в София, 2005 г., Галина Апостолова, която беше една от пианистките, ми предложи да я преработя за две пиана и 4 ръце. В първия момент ми се стори невъзможно, но после идеята ме увлече и така реализирах “новата” творба. Както заглавието предполага, това е една “игра за двама”, а пък свободния нотен запис дава възможност за комбинация и стимул в изпълнението. По-късно, като израз на благодарност посветих пиесата на Галина Апостолова и Лиляна Гетова, които са и първите изпълнители.
“МОЖДА СПАВА” /“МОЖЕ БИ СПИ”/ е вероятно една от най-хубавите поеми на нашия млад загинал поет Владислав Петкович – ДИС и сигурно един от бисерите на нашата любовна поезия. Преди всичко опитах да намеря адекватния звук и интонация на тази поезия. Написах музиката специално за нашата голяма певица Александра Иванович, за съжаление вече покойница, с която ме свързваше дългогодишно творческо сътрудничество. Нейният красив и необичайно изразителен глас ме импулсира за създаването на това произведение и именно тя успя вярно да пресъздаде поетичните нюанси на този изумителен текст.

DD20090512_5256

Йордан Дафов е роден в Пловдив, 1940 г. Завършва музикалното училище в родния си град, а през 1966 г. Музикалната академия в София като ученик по композиция на П. Владигеров и диригентския клас на големия наш диригент и композитор К. Илиев. През 1970/1971 г. завършва у майсторския клас в Парижката консерватория по композиция, анализ и естетика на Оливие Месиен.
Диригентската му кариера започва от 1966 г. като диригент на Варненската филхармония до 1977 г., главен диригент на Бургаската филхармония 1977-1981 г., а след това, до 2004 г., диригент, а впоследствие и музикален, артистичен и административен директор на Софийската филхармония. Едновременно, от 1971 г., ръководи новосъздадения тогава Толбухински камерен оркестър /сега гр. Добрич/ до 1996.
Понастоящем е главен диригент на ОФД Бургас и на Плевенската филхармония.
Автор е на три симфонии, концерт за цигулка, соната за цигулка и пиано, хорови цикли и песни за смесен, женски и детски хор, творби за глас и пиано, театрална музика, “Утринна музика” и Серенада за камерен оркестър.
СОНАТА за соло цигулка, НОКТЮРНИ за мецосопран и пиано и ЕЛЕГИЯ за соло виолончело са най-новите му творби.

Авторът за творбите
“ЕЛЕГИЯ” е пиеса за соло виолончело в свободна вариационна форма. Написах я за годишнината от кончината на стария, скъп и почитан мой приятел Нено Николчев. Исках по този начин да поднеса на паметта му едно скромно, но искрено музикално слово и своч дълбок поклон.
“СОНАТА за соло цигулка” е създадена върху две основни звукови редици, с много свободно използувана сериална техника. Едночастна пиеса, с ясно очертани дялове в сонатната конструкция. Впрочем, една отворена форма, която следва логичното развитие на, да го наречем, тематичния материал, без да копира нечии или някакви образци.
“НОКТЮРНИ” – цикъл от пет пиеси за мецосопрано и пиано върху изискани и лаконични японски поетични творби от различни епохи. Текстовете са калиграфски образи на смисъла, аромата, духа или драматизма, съдържащи се в няколкото думи на всяко стихотворение. Музиката е по-скоро отражение на рисунъка, отколкото коментар или звуково изображение.

“НОКТЮРНИ”

Нейде далече в планината,
приглъхнала сред алени листа,
плач на елен разкъсва
предутринната тишина…
Дошла е есен – време на тъга!
Сарумару /?/

Да забравиш
да се завърнеш у дома…
Шото Садамаса /ХХ в./

На раздяла със света
покой подирих
сред тишината на гората…
Юко Накагава /ХХ в./

Ах, тази дълга-дълга нощ,
по-дълга от опашката на планинския фазан,
трябва да прекарам
в самота ли?!
Какиномото Хитомару /XII – XIII в./

Тази нощ широко са отворени
залостените порти на двореца:
сребърни лъчи танцуват
по параваните и по подвижните врати,
разнася нежни звуци пролетният вятър,
и всеки жител на града е гост желан!
Рюсон Мори /ХХ в./