Автор: Валя Янчовска 2. курс Инструментално изкуство

fractal-5882Да пиша за Йохан Себастиан Бах е голяма отговорност. Повече от два века той е в центъра на непрекъснати проучвания на музиколози и музиковеди. Достатъчно много години отправяме взор към личността и творчеството на гения, десетки томове са изписани, анализиращи неговото творчество, още десетки, опровергаващи тези изследвания. Изглежда всичко е казано, написано, изсвирено. Не бих си поставила за цел да преразказвам дебелите книги с пространни обяснения. За мен Баховото творчество е отправната точка в музиката. Критерий за майсторство е неговата логика, принципност, подреденост и изключително чувство за мяра. Всяко движение е толкова естествено и логично, сякаш не би могло да бъде друго. Винаги ще помня деня, в който на урок по пиано моята първа учителка ми подаде Баховия сборник, посветен на Ана Магдалена. Едва ли осемгодишното момиченце е осъзнало в онзи момент ценността на малката школа с твърда зелена корица. Едва ли е могло да си представи, слушайки думите на своята учителка, смисъла на всичко казано — за основополагащата роля на Бах и неговата музика, за ключовата роля на творбите му за развитието на всеки малък, а и по-голям пианист, за значението на делото му за развитието на по-нататъшната музика изобщо. То само слуша и в детското съзнание изниква образът на стария господин със строго лице и бяла перука на главата, същият, като онзи от твърдата зелена корица. Той го гледа изпитателно и сякаш преценява дали малкия човек е готов да бъде поведен по пътя на голямата музика. Обръщайки се назад към онези първи години на досег с Баховото изкуство трябва да призная, че това беше и си остава музиката, която ми е най-близка, най-достъпна – тогава може би по-скоро интуитивно ясна, по детски разбираема. Оттогава насам не съм преставала да свиря Бах – всяка година. И лека-полека той се превърна в мерилото за моите собствени постижения. С всяка следваща инвенция, прелюдия, токата или фуга откривам по нещо ново. Всеки път започвам ново търсене, по-надалече и по-надълбоко, за да разкрия още няколко сантиметра от безкрайността. Баховата музика е моята надежда, че ще успея да направя и следващата крачка по пътя на собственото си израстване. Много по-късно, когато започнах да се занимавам с математика, с голямо удивление изнамирах все повече паралели между науката и изкуството. Като двете страни на една монета, те казват едно и също нещо, но по начин, различено достъпен за различните хора. Математиците имат едно понятие фрактал. С него обозначават фигури, развиващи се във времето и пространството. Един фрагмент, който се движи, умножава се, върти се, променя цвета си, големината си, докато в един момент уж е същият, но не съвсем еднакъв. Всичките му варианти се натрупват един до друг, един върху друг, един в друг… от минус безкрайност до плюс безкрайност. Слушайки учителя по математика в мен спонтанно изникваше звуковият образ на някоя Бахова фуга. Една малка тема се развива по същия начин минава от един глас в друг, обикаля различни тоналности, явява се ту в аугументация, ту ракоходно, ту огледално, ту се застъпва в различни гласове. И тогава се роди представата ми за Бачовата музика като за фрактал на музика. Тя естествено се влива в безкрайността. Тя сякаш носи в себе си тази безкрайност. Благодарение на гения на композитора на нас ни е дадено да се докоснем до безкрайното, за да го почувстваме и веднъж получили усещането за него, да продължаваме да го търсим вътре в себе си. Защото човекът като творение на Бога носи в себе си неговата безкрайност. И макар хората в днешно време да сме позагубили своята сензитивност, ние сме щастливи, че разполагаме с наследството на човека, който е бил близо до своя бог, за да можем с негова помощ да откриваме човешкото, респективно божественото в себе си. Самата аз никога не съм била особено религиозна. Смятам, че не е и необходимо. За мен в произведенията на Бах има много повече от чиста религиозност. Те надхвърлят както границите на епохата си, така и своето предназначение. Иначе защо и днес, след толкова години, продължаваме да се връщаме към това творчество? Съществуват и продължават да се правят стотици Бахови преработки в различни стилове, аранжименти, за различни състави. Това е още едно доказателство за универсалността на това творчество. Във всеки един вариант музиката успява да зазвучи естествено и на място, тя няма как да бъде развалена по никакъв начин. Всеки може да намери в Баховата музика нещо за себе си. Естествено, с течение на времето и с натрупването на опит се променя и разбирането за Бах. Така човек се развива. Въпреки това за всички има място в това творчество. Към него се обръщат и музиканти, чийто инструменти, непознати по времето на Бах, нямат щастието да бъдат засегнати от таланта на гения. Свиренето на Бах изисква цялата възможна концентрация, много логична и подредена мисъл. Тя тече без да спира с ненарушимия ритъм на времето. Не бива да се нарушава този ритъм. Тя носи в себе си кръговрата на живота и кръговрата на природата — както смяната на сезоните или редуването на деня и нощта. И макар, че не винаги денят е равен по продължителност на нощта, макар единият да закъснява, другият да се смалява, тяхното движение е неотменно и общият ритъм не се нарушава. Да се намери мярката за нещата е много трудно. Да нагодиш своята собствена скорост към съответното темпо, да разположиш вътре всичко, така че да се почувстваш удобно – в това се състои голяма част от умението за пресъздаване на Бах. Докато вървя по моя път на развитие Бах винаги присъства в моята работа. С помощта на моите учители успявам стъпка по стъпка да откривам за себе си онова, което е вече добре известно на всички. Смятам, че само знание, пречупено през опита е истинско знание. Само то е ценно и практически приложимо. Затова продължавам напред заедно с господин Бах – същия, със строгия поглед и бяла перука на главата от твърдата зелена корица – напред до плюс безкрайност… или до където ми стигнат силите.