ноември 2009


Велислава Карагенова

През 2009 г. се навършват 100 г. от смъртта на испанския композитор Исаак Албенис. Умира на 49 годишна възраст. Ранната му кончина е голяма загуба за испанската култура. Като научава за случилото се, неговият близък приятел Томас Бретон възкликва: “Твоят път едва сега започваше!”
Кой е Исаак Албенис? Той с гордост нарича себе си “мавританец” и не заради произхода си – роден е на север, в Каталония, а заради “душата си”, която отдава на “юга” – на Андалусия и Гранада, на дълбоките традиции на фламенко.
На младини “разглезеното дете на мадридското общество” не се поколебава да обвие живота си в митове. На ранните си биографи разказва как избягва на кораб за Аржентина и Новия свят, как забавлява туристите обърнат с гръб към пианото или как работи като докер по пристанищата, докато в същото време концертира из южна Испания, съпровождан от баща си. По-късно преувеличава престоя си в Лайпцигската консерватория заради авторитета, с който тя се ползва в Западна Европа. Обявява пред лондонската преса срещата си с Лист, която, всъщност, никога не се е състояла. Защо Албенис разказва всичко това? Според някои – за да направи и без това изпълнения си със събития живот още по-интересен. Това може би е национална черта. Испанското изкуство познава и друг творец, поставил пред изпитание бъдещите си биографи. Поетът на Андалусия – Федерико Гарсия Лорка често обявявал за завършена поема, която още не бил започнал. А може би това просто е присъщо на артистичните натури, движени от широкото дихание на живота. Албенис е такава личност – щедра, благородна. Той е човекът, издал със скромните си средства творба на своя заможен приятел Ернест Шосон, когато разбира, че издателство БРАЙТКОПФ я отхвърля като твърде съвременна. Не само това, но отделя и хонорар за композитора с молба издателството да го връчи от свое име, така че Шосон никога да не разбере истината. Той е този, който съдейства операта на младия Мануел де Файя “Кратък живот” да види бял свят.
Това са само няколко щрихи от портрета на една сложна и противоречива личност, жизнерадостна и меланхолична натура, уверен изпълнител –импровизатор и изпълнен със страхове творец, авантюрист и “бенедиктинец” (както се шегуват приятелите му). Един истински “Дон Кихот с маниерите на Санчо Панса”! Той, който мечтае да се утвърди като оперен композитор, остава в историята със своите клавирни произведения, сред които блести сюита “Иберия”, наречена десетилетия по-късно от Оливие Месиен “чудото за пиано”, “една от най-ярките звезди в репертоара на “краля на инструментите”! Албенис създава един идеализиран и в същото време реалистичен образ на страната, чиято политика и културна застой през ХІХ век не приема, но чиито традиции носи дълбоко в сърцето си.
“Иберия” фокусира ярките, очарователни цветове на Испания, ритмическата острота и интонационната свежест на испанските мелодии. Албенис с право се чувства колега на своите съотечественици – художници Росиньол и Солага.
Изпълнението на всяка една от 12-те пиеси поотделно е предизвикателство, но представянето на цялата сюита граничи с артистичен подвиг! Можем да бъдем щастливи, че сега 100 години след създаването на “Иберия”, това се случва и в България, на Пловдивска сцена, в лицето на изпълнител от такъв висок ранг, какъвто е Ростислав Йовчев.

This slideshow requires JavaScript.

Елка Петрова
3. курс Педагогика на обучението по музика
АМТИИ-Пловдив

В началото на ноември 2009 г. В Пловдив се проведоха редица културни прояви, част от международния проект “K. et la piste du château”.
Името на проекта е заглавие на опера от съвременния френски композитор Карол Бефа (р. 1973 г) по последния роман на Франц Кафка “Замъкът”. Проектът започна през октомври 2009 г. и ще завърши със спектакли на операта на Бефа в София и Пловдив през октомври 2010 г. Подготовката на оперните представления е с международно участие: хореографията ще бъде изработена в Унгария, актьорската игра – в Румъния, а музиката – в България. През месец септември тази година вече се проведе кастинг за солисти-певци и инструменталисти. Координатор на проекта е Лоран Фестас от Франция.

Целите на този проект са приобщаване на европейската младеж към изкуството и популяризиране на съвременната френска музика. Заедно с това се осъществява е една не по-малко положителна задача – културен обмен и сътрудничество между институтциите, сред които е и АМТИИ-Пловдив.

Всяко лято от 2004 г. насам диригентката и преподавателка по хорово дирижиране Весела Гелева заедно с група български студенти работи по програмен workshop във Франция и Велкобритания. В този проект вземат участие млади хора от Франция, България, Австрия, Великобритания, Чехия, Испания, Швеция, Румъния и други европейски страни. Акцент при работата с тях е пеенето, но има и обучение по модерен балет, а и нещо също много важно – създават се контакти и приятелства между младежи от цяла Европа.

Проектите завършват със зрелищни спектакли в различни населени места в областта Оверн, Франция. Изпълнявани са произведения от Й.С.Бах, Е. Григ, Г.Ф. Хендел, П. Динев и съвременни френски композитори като К. Бефа, Ф. Мазе, Ф. Ерсан. Репетициите за всички концерти протичат с помощта на отлични професионални музиканти – Жоан Фаржо и Весела Гелева. Асоциацията, която организира проектите е Euroculture en Pays Genianes.

Новият проект “K. et la piste du château” се превърна за кратко и за част от културния живот на Пловдив. От 2. до 5. ноември балерината Каролин Льомиер проведе майсторски клас по класически и джаз балет в Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков” – Пловдив. Учениците се включиха в проявата с голям интерес и ентусиазъм, а Каролин остана много доволна от тяхната възприемчивост.

На 4. ноември в концертната зала на АМТИИ-Пловдив композиторът Карол Бефа проведе майсторски клас по композиция, а след това публиката имаше възможност да се докосне до нещо уникално – клавирна импровизация върху ням черно-бял филм. Филмът беше „Лулу” на режисьора Пабст от 1929 г. В продължение на над два часа Карол Бефа показа отличните си качества на пианист, композитор и всестранно развит музикант като импровизираше на рояла докато на рояла течеше филмът. Българската публика реагира изключително добре на тази възродена традиция като с интерес проследи завладяващия сюжет на филма, подсилен от невероятната музика.

На 5. ноември в Концетрната зала на АМТИИ се състоя един от най-хубавите концерти за тази година. В началото пианистът Жоан Фаржо, виолистът Арно Торет и кларинетистът Йордан Радевски изпълниха в ансабъл авторска музика на Бефа. След това имаше изпълнение на четири ръце на Жоан Фаржо и самият Бефа, след което композиторът импровизира специално за публиката. Последва ново изпълнение на композиция – този път вокална – младежкият хор „Гаудеамус” изпълни по неповторим и въздействащ начин „Малка меса” под диригентството и акомпаняторството на весела Гелева. Концертът продължи с изпълнения на френския камерен ансамбъл „Контраст” (пиано, цигулка, виола и виолончело) в който свириха отново Фаржо и Торет. Публиката се наслади на „Румънски танци” от Бела Барток и на „Клавирен квартет op. 47” от Роберт Шуман. Качеството на изпълнение не подлежи на коментар – във всеки тон се усещаше класата и виртуозността на музикантите. Съвсем естествено публиката извика квартета на бис, аплодисментите не стихнаха и след него, което беше причина за последното изпълнение на ансамбъла – „Oblivion” на Астор Пиацола. Невероятна музика, изпълнена по невероятен начин. Всъщност няма подходящи думи, с които да се опише атмосферата в залата след изпълненията на „Контраст”. Публиката беше на крака и не спираше да аплодира, в очите на немалко хора имаше сълзи, а във въздуха се усещаха напрежението и възторга от досега в възвишеното. За концерта се говореше с възхита и на следващия ден в коридорите на Академията.
Импровизация на Бефа върху филма „Лулу” и концерт на ансамбъл „Контраст” имаше на 6 и 7 ноември и в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” в София.

Съорганизатори на проекта са Euroculture en Pays Gentiane (Франция), Gesture Workshop Association (Унгария), АМТИИ-Пловдив (България), Impossible Theatre Cluj Drama School (Румъния). Проектът се осъществява благодарение на субсидии от европейския съюз, DG “Education en culture”, Euroculture en Pays Gentiane, Orange Telecom, областите Cantal и Auvergne и др.

Досегът с изкуството е сред най-важните естетически потребности за всеки човек и особено за тези, които се занимават с изкуство. Затова от името на студентите от АМТИИ-Пловдив благодаря на организаторите на проекта, че ни направиха част от него. Готови сме и за други съвместни прояви.

Автор: проф. Николай Стойков

За прототип за написване на цикъла „Музикален пантеон“ ми послужи книгата на големия български поет Теодор Траянов „Пантеон“ издадена през 1934 г. Поета в една голяма поредица от поеми прославя Българският дух, както и най-големите поети на човечеството. Цикъла съдържа 50 поеми и наред с имената на Вийон, Хайне, Рембо, Брюсов, Лермонтов, Верлен, Петьофи, Некрасов стоят и имената на нашите титани Пенчо Славейков, Яворов, Димчо Дебелянов, Хр. Ботев. Така се зароди и моята идея – да си позволя да направя един по-своеобразен прочит на някои произведения на световните майстори на музиката.
Чрез един нов преразказ, по-ново темброво и фактурно прочитане на музикалната материя откъм езика на нашето съвремие; едно обогатяване чрез други инструменти. Такива аналогии има и в съвременната музика: в творчеството на Стравински, Рахманинов, Григ, Чайковски, както и в класиката – редица Бахови преработки на музиката на Вивалди, а особено в Бароковата епоха това е било практика, а у нас и П. Владигеров.
Същото явление се наблюдава и при творчеството на редица художници: копиране с маниер на прерисуване на редица автори от класиката; Нидерландската школа, Пикасо, Ван Гог и др. Въпроса е свързан изцяло с доминантата на твореца и нейният параметър.
В соловите сонати на Йохан Себастиан Бах винаги ме е привличала тази уникална сугестивност на звука, неговата космичност и езотеричност. Затова се обърнах към Прелюд от соло соната №3 и Сарабанда от №5 за виолончело, онази малка Сарабанда от няколко реда, която носи толкова скръб, безнадеждност и носталгия и се опитах да я предам на езика на пианото с една тънка, обертонова намеса на този инструмент.
А прочутият Концерт за цигулка в ла минор, който толкова много се свири от малките цигулари, ме провокира за една сгъстена моторност в първата част и едно много фино натрупване чрез хармонически обертонове в двете пиана във втората част – разбира се една пестеливо осъвременена хармония.
Трите прелюда от Клод Дебюси: „Делфийските танцьорки“ „Потъналата катедрала“ и „Фойерверк“ изискваха една пространственост и диалогичност между двете пиана, както и тембровото разнообразие, което те носят.
А очарователната пиеса от Детския албум „Кейк-уок“ аранжирах за четири ръце, за по-големите възможности на домашното музициране.
Етюд №13 от великия педагог и основател на съвременната пианистична школа Карл Черни ме провокира да го преработя във виртуозна пиеса в стила на Ф. Лист. Аз само придадох на етюда по-изявена виртуозност. По същия начин подходих и към блестящата оркестрова пиеса на Берлиоз „Ракоци марш“-опитах се да представя оркестровата инвенция на такъв оригинален оркестратор чрез езика на пианото – като пиеса за пиано на четири ръце. И накрая прочутата пиеса „Тил Ойленшпигел“ на Рихард Щраус представих чрез пиано – на четири ръце.
В концерта има и няколко транскрипции на 3 мои хорови песни: „Урок по гъдулка“ „Малка мома двори мете“ и „Слънце зайде“. Те предадени на езика на соловото пиано показаха своята красота в друг аспект.
А също ще бъде изсвирена и една част от цикъла „Смърфиолчета“- това са адаптации на народни песни и авторски пиеси, за нуждите на камерното музициране на малките деца за пиано на две, три, четири ръце и за две пиана.
Цикълът „Музикален пантеон“ е отворен цикъл и ще продължава да се обогатява с музикален прочит на произведенията на големите майстори. В днешния концерт ще ви запознаем с някои от тях.
Ще завърша своят коментар със стихове от „Посвещение“ от книгата „Пантеон“ на Теодор Траянов:
Цикълът „Музикален пантеон“ е отворен цикъл и ще продължава да се обогатява с музикален прочит на произведенията на големите майстори. В днешния концерт ще ви запознаем с някои от тях.
Ще завърша своят коментар със стихове от „Посвещение“от книгата „Пантеон“ на Теодор Траянов:

Възлез към лири чудотворни
Отдай им своя дух суров
С възторг, талази непокорни,
С привет наситен от любов,

И там, пред образите смели
На горди, славни имена,
Сложи и своите имортели (знаци)
От мечове и знамена!

3.11.2009