Автор: проф. Николай Стойков

За прототип за написване на цикъла „Музикален пантеон“ ми послужи книгата на големия български поет Теодор Траянов „Пантеон“ издадена през 1934 г. Поета в една голяма поредица от поеми прославя Българският дух, както и най-големите поети на човечеството. Цикъла съдържа 50 поеми и наред с имената на Вийон, Хайне, Рембо, Брюсов, Лермонтов, Верлен, Петьофи, Некрасов стоят и имената на нашите титани Пенчо Славейков, Яворов, Димчо Дебелянов, Хр. Ботев. Така се зароди и моята идея – да си позволя да направя един по-своеобразен прочит на някои произведения на световните майстори на музиката.
Чрез един нов преразказ, по-ново темброво и фактурно прочитане на музикалната материя откъм езика на нашето съвремие; едно обогатяване чрез други инструменти. Такива аналогии има и в съвременната музика: в творчеството на Стравински, Рахманинов, Григ, Чайковски, както и в класиката – редица Бахови преработки на музиката на Вивалди, а особено в Бароковата епоха това е било практика, а у нас и П. Владигеров.
Същото явление се наблюдава и при творчеството на редица художници: копиране с маниер на прерисуване на редица автори от класиката; Нидерландската школа, Пикасо, Ван Гог и др. Въпроса е свързан изцяло с доминантата на твореца и нейният параметър.
В соловите сонати на Йохан Себастиан Бах винаги ме е привличала тази уникална сугестивност на звука, неговата космичност и езотеричност. Затова се обърнах към Прелюд от соло соната №3 и Сарабанда от №5 за виолончело, онази малка Сарабанда от няколко реда, която носи толкова скръб, безнадеждност и носталгия и се опитах да я предам на езика на пианото с една тънка, обертонова намеса на този инструмент.
А прочутият Концерт за цигулка в ла минор, който толкова много се свири от малките цигулари, ме провокира за една сгъстена моторност в първата част и едно много фино натрупване чрез хармонически обертонове в двете пиана във втората част – разбира се една пестеливо осъвременена хармония.
Трите прелюда от Клод Дебюси: „Делфийските танцьорки“ „Потъналата катедрала“ и „Фойерверк“ изискваха една пространственост и диалогичност между двете пиана, както и тембровото разнообразие, което те носят.
А очарователната пиеса от Детския албум „Кейк-уок“ аранжирах за четири ръце, за по-големите възможности на домашното музициране.
Етюд №13 от великия педагог и основател на съвременната пианистична школа Карл Черни ме провокира да го преработя във виртуозна пиеса в стила на Ф. Лист. Аз само придадох на етюда по-изявена виртуозност. По същия начин подходих и към блестящата оркестрова пиеса на Берлиоз „Ракоци марш“-опитах се да представя оркестровата инвенция на такъв оригинален оркестратор чрез езика на пианото – като пиеса за пиано на четири ръце. И накрая прочутата пиеса „Тил Ойленшпигел“ на Рихард Щраус представих чрез пиано – на четири ръце.
В концерта има и няколко транскрипции на 3 мои хорови песни: „Урок по гъдулка“ „Малка мома двори мете“ и „Слънце зайде“. Те предадени на езика на соловото пиано показаха своята красота в друг аспект.
А също ще бъде изсвирена и една част от цикъла „Смърфиолчета“- това са адаптации на народни песни и авторски пиеси, за нуждите на камерното музициране на малките деца за пиано на две, три, четири ръце и за две пиана.
Цикълът „Музикален пантеон“ е отворен цикъл и ще продължава да се обогатява с музикален прочит на произведенията на големите майстори. В днешния концерт ще ви запознаем с някои от тях.
Ще завърша своят коментар със стихове от „Посвещение“ от книгата „Пантеон“ на Теодор Траянов:
Цикълът „Музикален пантеон“ е отворен цикъл и ще продължава да се обогатява с музикален прочит на произведенията на големите майстори. В днешния концерт ще ви запознаем с някои от тях.
Ще завърша своят коментар със стихове от „Посвещение“от книгата „Пантеон“ на Теодор Траянов:

Възлез към лири чудотворни
Отдай им своя дух суров
С възторг, талази непокорни,
С привет наситен от любов,

И там, пред образите смели
На горди, славни имена,
Сложи и своите имортели (знаци)
От мечове и знамена!

3.11.2009