Велислава Карагенова

През 2009 г. се навършват 100 г. от смъртта на испанския композитор Исаак Албенис. Умира на 49 годишна възраст. Ранната му кончина е голяма загуба за испанската култура. Като научава за случилото се, неговият близък приятел Томас Бретон възкликва: “Твоят път едва сега започваше!”
Кой е Исаак Албенис? Той с гордост нарича себе си “мавританец” и не заради произхода си – роден е на север, в Каталония, а заради “душата си”, която отдава на “юга” – на Андалусия и Гранада, на дълбоките традиции на фламенко.
На младини “разглезеното дете на мадридското общество” не се поколебава да обвие живота си в митове. На ранните си биографи разказва как избягва на кораб за Аржентина и Новия свят, как забавлява туристите обърнат с гръб към пианото или как работи като докер по пристанищата, докато в същото време концертира из южна Испания, съпровождан от баща си. По-късно преувеличава престоя си в Лайпцигската консерватория заради авторитета, с който тя се ползва в Западна Европа. Обявява пред лондонската преса срещата си с Лист, която, всъщност, никога не се е състояла. Защо Албенис разказва всичко това? Според някои – за да направи и без това изпълнения си със събития живот още по-интересен. Това може би е национална черта. Испанското изкуство познава и друг творец, поставил пред изпитание бъдещите си биографи. Поетът на Андалусия – Федерико Гарсия Лорка често обявявал за завършена поема, която още не бил започнал. А може би това просто е присъщо на артистичните натури, движени от широкото дихание на живота. Албенис е такава личност – щедра, благородна. Той е човекът, издал със скромните си средства творба на своя заможен приятел Ернест Шосон, когато разбира, че издателство БРАЙТКОПФ я отхвърля като твърде съвременна. Не само това, но отделя и хонорар за композитора с молба издателството да го връчи от свое име, така че Шосон никога да не разбере истината. Той е този, който съдейства операта на младия Мануел де Файя “Кратък живот” да види бял свят.
Това са само няколко щрихи от портрета на една сложна и противоречива личност, жизнерадостна и меланхолична натура, уверен изпълнител –импровизатор и изпълнен със страхове творец, авантюрист и “бенедиктинец” (както се шегуват приятелите му). Един истински “Дон Кихот с маниерите на Санчо Панса”! Той, който мечтае да се утвърди като оперен композитор, остава в историята със своите клавирни произведения, сред които блести сюита “Иберия”, наречена десетилетия по-късно от Оливие Месиен “чудото за пиано”, “една от най-ярките звезди в репертоара на “краля на инструментите”! Албенис създава един идеализиран и в същото време реалистичен образ на страната, чиято политика и културна застой през ХІХ век не приема, но чиито традиции носи дълбоко в сърцето си.
“Иберия” фокусира ярките, очарователни цветове на Испания, ритмическата острота и интонационната свежест на испанските мелодии. Албенис с право се чувства колега на своите съотечественици – художници Росиньол и Солага.
Изпълнението на всяка една от 12-те пиеси поотделно е предизвикателство, но представянето на цялата сюита граничи с артистичен подвиг! Можем да бъдем щастливи, че сега 100 години след създаването на “Иберия”, това се случва и в България, на Пловдивска сцена, в лицето на изпълнител от такъв висок ранг, какъвто е Ростислав Йовчев.

За презентацията е нужен JavaScript.