Автори: Валя Янчовска и Васил Николов

Божидар Ноев е роден в град София в семейство с голям интерес към музиката. Започва да свири на пиано от ранна детска възраст. На 16 год. постъпва в музикалната гимназия. По-късно следва в ДМА при проф. Мара Балсамова и специализира в Академията „Санта Чечилия” в Рим при проф. Гвидо Агости и Карло Цеки. Посещавал е курсовете на Величка Савова, Никита Магалов, Магда Талиаферо. Преподавал e в Консерваторията в Инсбрук, Австрия. Води майсторски класове в Австрия, България, Турция.

На 24-27 април в АМТИИ, Пловдив се проведе майсторски клас по пиано с ръководител проф. Божидар Ноев. В него взеха участие студенти от академията и ученици от МУ „Добрин Петков”. Представиха се солови и камерни изпълнители, клавирно дуо.
По време на часовете цареше атмосфера на творчески дух и креативност. Със своята неповторима естественост, искрена добронамереност и чувство за хумор, проф. Ноев предразполагаше към спокойствие и желание за работа. Всички забележки бяха отправяни като пожелания, съвети, които да са в помощ на изпълнителя при неговата работа. Оценяваше всяко постижение и не натрапваше своите идеи. Неговите препоръки бяха давани като варианти, предложения на човек с повее опит към своите по-млади колеги. Най-важното за него беше разбирането на индивидуалните способности и възможности на всеки един от изпълнителите и приспособяването им към инструмента и произведението. Божидар Ноев успяваше да прозре тази индивидуалност във всеки един за краткото време, в което работеше с нас и да даде всекиму това, което в момента е необходимо, толкова, колкото можеше да поеме според нивото и възможностите си. Винаги насърчаваше малките сполуки и апелираше към сериозна и задълбочена работа вкъщи. „Дяволът се крие в детайлите”, казваше той. Често наблягаше на това колко важно е да открием рационалния начин, по който да се упражняваме. Най-изненадващото бе, когато извади кутия бонбони и за участниците и слушателите. На 27.04 се проведе заключителен концерт на участниците, на който всички те получиха диплом за участие в майсторския клас.

Интервю с Божидар Ноев

Разкажете ни за себе си.

От много ранна възраст започнах, просто свирех като добре възпитано дете. Аз повече футбол обичах. До 16-тата ми година беше това немарливо отношение към инструмента, но 1956 г. влязох в музикалната гимназия в София. Тогава имах среща с Рихтер. Като го чух какво нещо може да бъде пианото, какъв оркестър, какъв звук…
Две следвания имах, в София и в Рим – намерих моя преподавател в Рим – Карло Цеки. Той е в едно лице и диригент, и страхотен пианист и камерен музикант.
Явих се на изпит за място като преподавател (в Консервторията в Инсбрук). Впоследствие над 17 години водих цялата катедра. Двама от моите ученици ме надминаха с това, че свириха на Залцбургския фестивал.

От това, което видяхте през последните два дни какво Ви направи впечатление от учениците и студентите, които чухте? Какви най-общо са силните и слабите им страни?

Най-лесно е да се критикува. Това, което най ми харесва е, че има интерес, хората искат да направят нещо повече. Няма абсолютна истина, никога няма, но има пътища, има начини да стигнеш по-бързо, а не да се умориш на първия завой. И това, което най-много ми хареса, че действително на много лоши инструменти се опитват, искат да научат нещо, да направят нещо. И когато нещо сполучат, виждам как очите им светват. И без да искам с нищо да се меся в работата на колегите, но се осмелявам да кажа, че един колегиален разговор с тях може би помогнал всички да си сверим часовниците. Защото виждам – всичко имат, но не могат да го покажат, защото средствата не са им показани в детска възраст, а тук вече идва много късно, когато явно се очакват успехи… И може би основният дефект зависи малко и от инструментите. Един от основните проблеми е легатото свирене и педалът. Те са две истини, които трябва още в млада възраст, като начинаещи веднага да се възприемат от децата. От малки да се научат, че изкуството не е ежедневие – да мърдаш пръсти, то е чувство, изказ. Когато започваш с лоша акцентировка, без фразировка, какво остава! Нищо не остава. В областта на артикулацията просто се подминава това. И педалът – многообразен трябва да бъде – 1/3 педал, полупедал, крешендо педал, стакато, легато педал, вибрато педал, дълбок педал и т.н. Трябва много точно да се научи това. Погледнете Пиер Булез, Втора соната. Това е нещо, което се пренебрегва. Тези неща за мен са основни – техниката включва артикулацията и педала.

Когато Вие сте били ученик какво сте получили и какво не сте получили от Вашите преподаватели? Срещахте ли разбиране?

Точно това, което критикувах, това беше действителността за самия мен. Защото при мен се казваше от всички преподаватели „работи на хиляда”. Впоследствие се оказа, че не е било необходимо да блъскам като тъпоумен, а да си помогна с удобна позиция на ръката, удобна пръстова. Наблягах на това как да седя, как да поставям ръката, не да я пренапрягам. Именно с това работене “на хиляда” пренапрягах. Все едно главата си всеки ден да я чукам в стената – ами ще вземеш чук и ще влезеш!

На какво най-вече се стремите да научите Вашите ученици?

Да уважават текста. Оттам трябва да се започне. За мен текстът е Библията. Всяка тридесетивторинка има защо да е там. Имам респект към композиторите, които са си загубили време да го напишат, как мога да го пренебрегна. Да няма тълкуване. Има композитори, които са си дали много или някои, които малко са дали, обаче поне този минимум трябва да създадеш, да видиш какво иска … И естествено на всеки ръката е друга, винаги ще има разлика в интерпретацията, винаги.

Кой е най-ценният урок, който сте научили?

Ох, че хубав въпрос! От учениците страшно много съм научил. Най-много се учи от лошо свирене. Цитирам Ойстрах, който в биографията си казва, че няма лоши студенти, лошият студент е този, който толкова свири, че нищо не можеш да научиш от него. Артур Шнабел казва, че в разумния си живот се е учил от студентите си.

Какви съвети и препоръки бихте дали на младите пианисти?

Да четат, много да четат! Да се интересуват! Например телевизията: има един канал: гледайте уроците на Баренбойм, как да изпуснеш такъв курс! От всеки можеш да се научиш. Биографията на Шнабел, есетата на Алфред Брендел… И последното пожелание към младите изпълнители е когато свирят Виенска класика да познават ораториите на Хендел, оперите на Моцарт, месите на Бетовен или песните на Шуберт! Всичко се свежда до това пианото да пее. Те пеят с текст и точно оттам се учи – къде да забързаш, къде да забавиш… Виж Той какво казва, Тя как отговаря и после в Моцартова соната имаш същото: Тя-Той!

Advertisements