Концерти


Автори: Валя Янчовска и Васил Николов

Божидар Ноев е роден в град София в семейство с голям интерес към музиката. Започва да свири на пиано от ранна детска възраст. На 16 год. постъпва в музикалната гимназия. По-късно следва в ДМА при проф. Мара Балсамова и специализира в Академията „Санта Чечилия” в Рим при проф. Гвидо Агости и Карло Цеки. Посещавал е курсовете на Величка Савова, Никита Магалов, Магда Талиаферо. Преподавал e в Консерваторията в Инсбрук, Австрия. Води майсторски класове в Австрия, България, Турция.

На 24-27 април в АМТИИ, Пловдив се проведе майсторски клас по пиано с ръководител проф. Божидар Ноев. В него взеха участие студенти от академията и ученици от МУ „Добрин Петков”. Представиха се солови и камерни изпълнители, клавирно дуо.
По време на часовете цареше атмосфера на творчески дух и креативност. Със своята неповторима естественост, искрена добронамереност и чувство за хумор, проф. Ноев предразполагаше към спокойствие и желание за работа. Всички забележки бяха отправяни като пожелания, съвети, които да са в помощ на изпълнителя при неговата работа. Оценяваше всяко постижение и не натрапваше своите идеи. Неговите препоръки бяха давани като варианти, предложения на човек с повее опит към своите по-млади колеги. Най-важното за него беше разбирането на индивидуалните способности и възможности на всеки един от изпълнителите и приспособяването им към инструмента и произведението. Божидар Ноев успяваше да прозре тази индивидуалност във всеки един за краткото време, в което работеше с нас и да даде всекиму това, което в момента е необходимо, толкова, колкото можеше да поеме според нивото и възможностите си. Винаги насърчаваше малките сполуки и апелираше към сериозна и задълбочена работа вкъщи. „Дяволът се крие в детайлите”, казваше той. Често наблягаше на това колко важно е да открием рационалния начин, по който да се упражняваме. Най-изненадващото бе, когато извади кутия бонбони и за участниците и слушателите. На 27.04 се проведе заключителен концерт на участниците, на който всички те получиха диплом за участие в майсторския клас.

Интервю с Божидар Ноев

Разкажете ни за себе си.

От много ранна възраст започнах, просто свирех като добре възпитано дете. Аз повече футбол обичах. До 16-тата ми година беше това немарливо отношение към инструмента, но 1956 г. влязох в музикалната гимназия в София. Тогава имах среща с Рихтер. Като го чух какво нещо може да бъде пианото, какъв оркестър, какъв звук…
Две следвания имах, в София и в Рим – намерих моя преподавател в Рим – Карло Цеки. Той е в едно лице и диригент, и страхотен пианист и камерен музикант.
Явих се на изпит за място като преподавател (в Консервторията в Инсбрук). Впоследствие над 17 години водих цялата катедра. Двама от моите ученици ме надминаха с това, че свириха на Залцбургския фестивал.

От това, което видяхте през последните два дни какво Ви направи впечатление от учениците и студентите, които чухте? Какви най-общо са силните и слабите им страни?

Най-лесно е да се критикува. Това, което най ми харесва е, че има интерес, хората искат да направят нещо повече. Няма абсолютна истина, никога няма, но има пътища, има начини да стигнеш по-бързо, а не да се умориш на първия завой. И това, което най-много ми хареса, че действително на много лоши инструменти се опитват, искат да научат нещо, да направят нещо. И когато нещо сполучат, виждам как очите им светват. И без да искам с нищо да се меся в работата на колегите, но се осмелявам да кажа, че един колегиален разговор с тях може би помогнал всички да си сверим часовниците. Защото виждам – всичко имат, но не могат да го покажат, защото средствата не са им показани в детска възраст, а тук вече идва много късно, когато явно се очакват успехи… И може би основният дефект зависи малко и от инструментите. Един от основните проблеми е легатото свирене и педалът. Те са две истини, които трябва още в млада възраст, като начинаещи веднага да се възприемат от децата. От малки да се научат, че изкуството не е ежедневие – да мърдаш пръсти, то е чувство, изказ. Когато започваш с лоша акцентировка, без фразировка, какво остава! Нищо не остава. В областта на артикулацията просто се подминава това. И педалът – многообразен трябва да бъде – 1/3 педал, полупедал, крешендо педал, стакато, легато педал, вибрато педал, дълбок педал и т.н. Трябва много точно да се научи това. Погледнете Пиер Булез, Втора соната. Това е нещо, което се пренебрегва. Тези неща за мен са основни – техниката включва артикулацията и педала.

Когато Вие сте били ученик какво сте получили и какво не сте получили от Вашите преподаватели? Срещахте ли разбиране?

Точно това, което критикувах, това беше действителността за самия мен. Защото при мен се казваше от всички преподаватели „работи на хиляда”. Впоследствие се оказа, че не е било необходимо да блъскам като тъпоумен, а да си помогна с удобна позиция на ръката, удобна пръстова. Наблягах на това как да седя, как да поставям ръката, не да я пренапрягам. Именно с това работене “на хиляда” пренапрягах. Все едно главата си всеки ден да я чукам в стената – ами ще вземеш чук и ще влезеш!

На какво най-вече се стремите да научите Вашите ученици?

Да уважават текста. Оттам трябва да се започне. За мен текстът е Библията. Всяка тридесетивторинка има защо да е там. Имам респект към композиторите, които са си загубили време да го напишат, как мога да го пренебрегна. Да няма тълкуване. Има композитори, които са си дали много или някои, които малко са дали, обаче поне този минимум трябва да създадеш, да видиш какво иска … И естествено на всеки ръката е друга, винаги ще има разлика в интерпретацията, винаги.

Кой е най-ценният урок, който сте научили?

Ох, че хубав въпрос! От учениците страшно много съм научил. Най-много се учи от лошо свирене. Цитирам Ойстрах, който в биографията си казва, че няма лоши студенти, лошият студент е този, който толкова свири, че нищо не можеш да научиш от него. Артур Шнабел казва, че в разумния си живот се е учил от студентите си.

Какви съвети и препоръки бихте дали на младите пианисти?

Да четат, много да четат! Да се интересуват! Например телевизията: има един канал: гледайте уроците на Баренбойм, как да изпуснеш такъв курс! От всеки можеш да се научиш. Биографията на Шнабел, есетата на Алфред Брендел… И последното пожелание към младите изпълнители е когато свирят Виенска класика да познават ораториите на Хендел, оперите на Моцарт, месите на Бетовен или песните на Шуберт! Всичко се свежда до това пианото да пее. Те пеят с текст и точно оттам се учи – къде да забързаш, къде да забавиш… Виж Той какво казва, Тя как отговаря и после в Моцартова соната имаш същото: Тя-Той!

Author: Sonya Georgieva

„Finno-Balkan Voices“ is a vocal ensemble created by two vocal groups- Bulgarian „Vaya Quartet“ and Finnish-Estonian „Mamo Ensemble“- still students in Sibelius Academy,Helsinki and Academy of Music,Dance and Fine Arts,Plovdiv.
The girls combines the vocal traditions from Eastern and Northern European folk singing style.Their repertoire consists of traditional songs from different Bulgarian and Finno-Ugric regions.The singers also compose and arrange material by themselves.After the successful concerts in Helsinki in the beginning of February 2010, now they’ll perform in Plovdiv and Sofia.
These concerts in Helsinki were warmly guided by Prof. Dora Hristova (the conductor of the world famous “Mystery of Bulgarian Voices”). “Finno-Balkan Voices” were there as a warm-up group of the Romanian gipsy orchestra “Mahala Raj Band”.

Автор: Соня Георгиева

Групата “Finno-Balkan Voices” е все още с кратка история. Създадена по идея на студентките Емми Куутинен от Финландия и Соня Георгиева от България. След мобилно обучение по програма „Еразъм” в АМТИИ-Пловдив на Емми и на Соня в “Sibelius Academy”, Хелзинки, те решават да продължат и затвърдят контакта си. Сформират групата “Finno-Balkan Voices”, която се състои от 4 финландски и 4 български момичета, които са все още студентки в музикалните академии на Пловдив и Хелзинки.
“Finno-Balkan Voices” комбинират вокалните традиции на Източна и Северна Европа и изпълняват песни от различни региони на България, Финландия, Естония, Русия. Момичетата също сами композират и аранжират някои от песните в репертоара си.
Момичетата от “Finno-Balkan Voices” имаха концертни изяви в Хелзинки в началото на Февруари 2010. Там пред граждани и студенти от Сибелиус Академия успяха да представят своята програма, а също така и да направят студийни записи. Концертите в Хелзинки бяха подкрепени и от ръководството на проф. Дора Христова (диригент на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”). Там “Finno-Balkan Voices” бяха поканени и участваха като подгряваща група на един от най-популярните румънски цигански оркестри „Mahala Raj Band”.
След успешните концерти на финландска земя, сега те ще се изявят и на български сцени в Пловдив и София през месец май.

http://www.myspace.com/finnobalkanvoices

С тържествен водосвет на 16.03. 2010 г. бе открита новата сграда с две репетицонни зали за учебна дейност към АМТИИ-Пловдив – за танцови състави.
Лентата прерязоха кметът на Район Централен – Райна Петрова и доц. Йончева, ректор на АМТИИ, която изрази благодарност към Александър Колев, кмет на Район Южен.
След което гостите бяха поздравени с тържествена програма.

Обектът е изграден върху терен с площ 559 кв. м., който е общинска собственост, а сградата е 526 кв. м. Строежът на залата започна през юли 2009 г.
Тя е предназначена за учебни занятия на студенти от редовно и задочно обучение от специалностите българска народна хореография и балет?
Всъщност залите са две – като едната е с площ 203 кв. м., а другата – с 104 кв.м.
Освен тези две зали, в сградата има лекционна зала с мултимедия и необходимите сервизни помещения.
От общата площ 20% е озеленена, а собствените паркоместа са 18.
Самата конструкция на сградата е метална и е термоизолирана.
Подовото покритие на залите е специално с по-голяма здравина и еластичност.
Залата е най-модерната от този тип за Пловдив и Южна България.
Чрез тази придобивка провеждането на учебвите занятия е значително улеснено и подобрено, което повишава престижа на АМТИИ-Пловдив като уникална културна институция.

Валентина Гюлева

Четвърти декември 2009 година – семестърът е в разгара си. Време на усилена подготовка на студентите за следващите една след друга проверки на знанията и уменията им, на тяхното усъвършенствуване в различните области на музикалното, танцовото и изобразителното изкуство. В тръпнещото очакване на Студентския празник, в навечерието на светлите християнски празници, едно друго, не по-малко празнично и вълнуващо събитие вече девета година събира студенти и преподаватели в концертната зала на АМТИИ. Това е ежегодният преглед на постиженията на студентите в изучаването и изпълняването на музиката на Й. С. Бах. Този празник на духа е иницииран и организиран от катедрата „Пиано и акордеон“ със съдействието и на преподаватели от катедра „Оркестрови инструменти и класическо пеене“.

Прегледът има едва доловим състезателен нюанс – най-добрите изпълнения биват отличавани с грамота и скромна парична награда. Но реакциите на студентите ни показват, че най-ценното отличие за тях е участието в заключителния концерт на наградените изпълнители. Независимо от състезателния елемент това е събитие с демократичен характер. Неговият регламент позволява представянето на индивидуални изпълнители и на различни инструментални състави и не поставя твърде строги репертоарни ограничения, не изисква задължително сложна и трудна програма. Така всеки студент, изпълнявайки достъпно за неговото развитие произведение, може да се изяви, да изкаже своята почит към великия музикант, да изрази своята любов към безсмъртната музика на Й. С. Бах.

Тази година в прегледа се включиха 27 индивидуални участника и девет инструментални формации. Редом с инструменталистите от специалността „Изпълнителско изкуство“ и „Педагогика на обучението по музика“ на сцената застанаха и тези, за които пианото е втори, задължителен инструмент. Всички те, заедно, създадоха една богата картина на клавирното творчество на Й. С. Бах, оцветена с изпълнения на творби за различни инструментални ансамбли. От сцената прозвучаха крупни и сложни произведения като Прелюдии и фуги за орган, Прелюдии и фуги от Добре темперирания клавир, Фуги из Изкуството на фугата“, Токати, Концерти за един и за два клавира и успоредно с тях – някои от по-малките, но безценни шедьоври от съкровищницата на баховата музика – двугласни и тригласни инвенции, части от сюити, и др.

Изпълненията на оригинални творби за орган, за пиано /клавир/, за китара, за флейта и пиано се редуваха с транскрипции за пиано, за акордеон, за инструментални състави /пиано и обой, две пиана, два акордеона, две китари, китарен ансамбъл/. Особено знаменателно е, че една значителна част от преработките са дело на преподаватели в Академията, които следвайки многовековната практика, дават на студентите си радостта лично и непосредствено да се докосват до произведения, които не биха могли да изпълнят в оригинал, и пресъздавайки ги със собствените си ръце, да ги представят на публиката в нов облик.

Концертът на отличените изпълнители отрази цялото многообразие на програмата на прегледа. В него се представиха И. Иванова /орган/, М. Арабаджов, Е. Горанова /пиано/, П. Петков /китара/, Кр. Петков /акордеон/, Я. Карапетрова и В. Янчовска /флейта и пиано/, две клавирни дуа – на Г. Петрова и С. Миланов и на Г. Маноилова и Д. Кочева.

Грамота за добро представяне бе дадена и на К. Дикова – пиано и на акордеонното дуо Ж. Пенчев и Кр. Петков. С награждаването на М. Стоименова, бе отчетено като постижение изпълнението на цял сюитен цикъл от студент по задължително пиано. Това обаче предизвика въпроси относно регламента за участие и за критериите, по които следва да бъдат награждавани участниците от тази категория. Въпроси поражда и предвидената в регламента възможност редом със съчиненията на Бах да се включат и други творби от епохата на късния Барок. Изпълнението на няколко произведения от Й. Брунс, Г. Фр. Хендел, Й. Матезон и Й. Зегер не бяха в състояние да осъществят чудесния замисъл – музиката на Майстора да се представи в контекста на неговото време. Но тази идея, според мене, има бъдеще. А и прегледът е жив организъм, който ще продължи да се развива, неговият регламент естествено ще се усъвършенства, ще възникват нови идеи за неговия формат.

Едно прекрасно и много плодоносно хрумване, беше съчетаването на прегледа със стилния рецитал на пианиста В. Стамболиев. Неговото впечатляващо, артистично изпълнение на една сложна и отговорна програма: Прелюд и фуга в до диез мажор от II том на Добре темперирания клавир, Италиански концерт и Партити № 2 и № 6 увенча по един великолепен начин този ден посветен на музиката на Й. С. Бах.

Прегледът се превърна в едно събитие, чиято атмосфера и на сцената, и в залата, и в коридорите бе наистина празнична и вдъхновяваща. Участници и публика, студенти и педагози се вълнуваха искрено. Те обсъждаха, коментираха всяко изпълнение, съпреживяваха всеки успех на своите колеги. А постиженията бяха несъмнени и те са основанието ми да смятам, че този преглед беше успешен. И да бъда убедена, че Академичният преглед с изпълнение на творби от Й. С. Бах е скъп за сърцата и на студентите и на техните преподаватели и затова ще продължи да се обогатява и развива, и да се вписва в празничния календар на АМТИИ.

На 1.12. в Концертната зала на АМТИИ се проведе тържествен концерт по случай студентския празник.
След самия концерт всички присъстващи опитаха от красивата и вкусна торта, подарък от пловдивският бизнесмен г-н Иван Фратев, член на Съвета на настоятелите на АМТИИ-Пловдив

Честването на 45 г. от създавенето на АМТИИ бе на 29.10.2009 г. ,като на този ден се проведоха Научно-теоретична конференция с участието на музикални специалисти с доклади и събеседване от НМА ”П.Владигеров”-София БАН,ВТУ,СУ и др .и Тържествено честване и концерт от 18ч. в Градската концерна зала на Пловдив.

В словото на ректора – доц. д-р Василка Йончева бяха изтъкнати високите постижения на преподаватели и студенти в учебния процес, както и изключителните заслуги на бившите ръководства.
В концерта взеха участие всички музикални състави от различните жанрове на музикално-танцовото изкуство, застьпени в АМТИИ, както и представителни изложби на преподаватели и студенти от спец. “Изобразително изкуство. Високият си професионализъм отново доказаха на сцената: Женският камерен хор с диригент гл. ас. А. Тороманова, клавирно дуо проф. Д. Славчева и проф. Ан.Славчев, инстр. Три в състав проф. Ж. Личева – ударни инструменти, ст. преп. Е. Сарафян – кларинет и гл. ас. Велислава Карагенова – пиано, клавирно трио – проф. Сн. Симеонова – пиано, проф. Ал. Спиров –цигулка и проф. М. Чикчева – виолончело, Гайдарски състав с ръководители доц. М. Стоянова и хон. преп. И. Георгиев, Академичния народен оркестър с главен художествен ръководител проф. М. Василев и диригент ст. ас. Вл. Владимиров, Академичния народен хор с главен диригент доц. д-р Костадин Бураджиев, както и Академичния фолклорен ансамбъл с художествен ръководител проф. М. Василев и хореограф Стефан Йорданов.

Велислава Карагенова

През 2009 г. се навършват 100 г. от смъртта на испанския композитор Исаак Албенис. Умира на 49 годишна възраст. Ранната му кончина е голяма загуба за испанската култура. Като научава за случилото се, неговият близък приятел Томас Бретон възкликва: “Твоят път едва сега започваше!”
Кой е Исаак Албенис? Той с гордост нарича себе си “мавританец” и не заради произхода си – роден е на север, в Каталония, а заради “душата си”, която отдава на “юга” – на Андалусия и Гранада, на дълбоките традиции на фламенко.
На младини “разглезеното дете на мадридското общество” не се поколебава да обвие живота си в митове. На ранните си биографи разказва как избягва на кораб за Аржентина и Новия свят, как забавлява туристите обърнат с гръб към пианото или как работи като докер по пристанищата, докато в същото време концертира из южна Испания, съпровождан от баща си. По-късно преувеличава престоя си в Лайпцигската консерватория заради авторитета, с който тя се ползва в Западна Европа. Обявява пред лондонската преса срещата си с Лист, която, всъщност, никога не се е състояла. Защо Албенис разказва всичко това? Според някои – за да направи и без това изпълнения си със събития живот още по-интересен. Това може би е национална черта. Испанското изкуство познава и друг творец, поставил пред изпитание бъдещите си биографи. Поетът на Андалусия – Федерико Гарсия Лорка често обявявал за завършена поема, която още не бил започнал. А може би това просто е присъщо на артистичните натури, движени от широкото дихание на живота. Албенис е такава личност – щедра, благородна. Той е човекът, издал със скромните си средства творба на своя заможен приятел Ернест Шосон, когато разбира, че издателство БРАЙТКОПФ я отхвърля като твърде съвременна. Не само това, но отделя и хонорар за композитора с молба издателството да го връчи от свое име, така че Шосон никога да не разбере истината. Той е този, който съдейства операта на младия Мануел де Файя “Кратък живот” да види бял свят.
Това са само няколко щрихи от портрета на една сложна и противоречива личност, жизнерадостна и меланхолична натура, уверен изпълнител –импровизатор и изпълнен със страхове творец, авантюрист и “бенедиктинец” (както се шегуват приятелите му). Един истински “Дон Кихот с маниерите на Санчо Панса”! Той, който мечтае да се утвърди като оперен композитор, остава в историята със своите клавирни произведения, сред които блести сюита “Иберия”, наречена десетилетия по-късно от Оливие Месиен “чудото за пиано”, “една от най-ярките звезди в репертоара на “краля на инструментите”! Албенис създава един идеализиран и в същото време реалистичен образ на страната, чиято политика и културна застой през ХІХ век не приема, но чиито традиции носи дълбоко в сърцето си.
“Иберия” фокусира ярките, очарователни цветове на Испания, ритмическата острота и интонационната свежест на испанските мелодии. Албенис с право се чувства колега на своите съотечественици – художници Росиньол и Солага.
Изпълнението на всяка една от 12-те пиеси поотделно е предизвикателство, но представянето на цялата сюита граничи с артистичен подвиг! Можем да бъдем щастливи, че сега 100 години след създаването на “Иберия”, това се случва и в България, на Пловдивска сцена, в лицето на изпълнител от такъв висок ранг, какъвто е Ростислав Йовчев.

This slideshow requires JavaScript.

Следваща страница »