Лекции


Елка Петрова
3. курс Педагогика на обучението по музика
АМТИИ-Пловдив

В началото на ноември 2009 г. В Пловдив се проведоха редица културни прояви, част от международния проект “K. et la piste du château”.
Името на проекта е заглавие на опера от съвременния френски композитор Карол Бефа (р. 1973 г) по последния роман на Франц Кафка “Замъкът”. Проектът започна през октомври 2009 г. и ще завърши със спектакли на операта на Бефа в София и Пловдив през октомври 2010 г. Подготовката на оперните представления е с международно участие: хореографията ще бъде изработена в Унгария, актьорската игра – в Румъния, а музиката – в България. През месец септември тази година вече се проведе кастинг за солисти-певци и инструменталисти. Координатор на проекта е Лоран Фестас от Франция.

Целите на този проект са приобщаване на европейската младеж към изкуството и популяризиране на съвременната френска музика. Заедно с това се осъществява е една не по-малко положителна задача – културен обмен и сътрудничество между институтциите, сред които е и АМТИИ-Пловдив.

Всяко лято от 2004 г. насам диригентката и преподавателка по хорово дирижиране Весела Гелева заедно с група български студенти работи по програмен workshop във Франция и Велкобритания. В този проект вземат участие млади хора от Франция, България, Австрия, Великобритания, Чехия, Испания, Швеция, Румъния и други европейски страни. Акцент при работата с тях е пеенето, но има и обучение по модерен балет, а и нещо също много важно – създават се контакти и приятелства между младежи от цяла Европа.

Проектите завършват със зрелищни спектакли в различни населени места в областта Оверн, Франция. Изпълнявани са произведения от Й.С.Бах, Е. Григ, Г.Ф. Хендел, П. Динев и съвременни френски композитори като К. Бефа, Ф. Мазе, Ф. Ерсан. Репетициите за всички концерти протичат с помощта на отлични професионални музиканти – Жоан Фаржо и Весела Гелева. Асоциацията, която организира проектите е Euroculture en Pays Genianes.

Новият проект “K. et la piste du château” се превърна за кратко и за част от културния живот на Пловдив. От 2. до 5. ноември балерината Каролин Льомиер проведе майсторски клас по класически и джаз балет в Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков” – Пловдив. Учениците се включиха в проявата с голям интерес и ентусиазъм, а Каролин остана много доволна от тяхната възприемчивост.

На 4. ноември в концертната зала на АМТИИ-Пловдив композиторът Карол Бефа проведе майсторски клас по композиция, а след това публиката имаше възможност да се докосне до нещо уникално – клавирна импровизация върху ням черно-бял филм. Филмът беше „Лулу” на режисьора Пабст от 1929 г. В продължение на над два часа Карол Бефа показа отличните си качества на пианист, композитор и всестранно развит музикант като импровизираше на рояла докато на рояла течеше филмът. Българската публика реагира изключително добре на тази възродена традиция като с интерес проследи завладяващия сюжет на филма, подсилен от невероятната музика.

На 5. ноември в Концетрната зала на АМТИИ се състоя един от най-хубавите концерти за тази година. В началото пианистът Жоан Фаржо, виолистът Арно Торет и кларинетистът Йордан Радевски изпълниха в ансабъл авторска музика на Бефа. След това имаше изпълнение на четири ръце на Жоан Фаржо и самият Бефа, след което композиторът импровизира специално за публиката. Последва ново изпълнение на композиция – този път вокална – младежкият хор „Гаудеамус” изпълни по неповторим и въздействащ начин „Малка меса” под диригентството и акомпаняторството на весела Гелева. Концертът продължи с изпълнения на френския камерен ансамбъл „Контраст” (пиано, цигулка, виола и виолончело) в който свириха отново Фаржо и Торет. Публиката се наслади на „Румънски танци” от Бела Барток и на „Клавирен квартет op. 47” от Роберт Шуман. Качеството на изпълнение не подлежи на коментар – във всеки тон се усещаше класата и виртуозността на музикантите. Съвсем естествено публиката извика квартета на бис, аплодисментите не стихнаха и след него, което беше причина за последното изпълнение на ансамбъла – „Oblivion” на Астор Пиацола. Невероятна музика, изпълнена по невероятен начин. Всъщност няма подходящи думи, с които да се опише атмосферата в залата след изпълненията на „Контраст”. Публиката беше на крака и не спираше да аплодира, в очите на немалко хора имаше сълзи, а във въздуха се усещаха напрежението и възторга от досега в възвишеното. За концерта се говореше с възхита и на следващия ден в коридорите на Академията.
Импровизация на Бефа върху филма „Лулу” и концерт на ансамбъл „Контраст” имаше на 6 и 7 ноември и в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” в София.

Съорганизатори на проекта са Euroculture en Pays Gentiane (Франция), Gesture Workshop Association (Унгария), АМТИИ-Пловдив (България), Impossible Theatre Cluj Drama School (Румъния). Проектът се осъществява благодарение на субсидии от европейския съюз, DG “Education en culture”, Euroculture en Pays Gentiane, Orange Telecom, областите Cantal и Auvergne и др.

Досегът с изкуството е сред най-важните естетически потребности за всеки човек и особено за тези, които се занимават с изкуство. Затова от името на студентите от АМТИИ-Пловдив благодаря на организаторите на проекта, че ни направиха част от него. Готови сме и за други съвместни прояви.

Advertisements

Автор: проф. Николай Стойков

За прототип за написване на цикъла „Музикален пантеон“ ми послужи книгата на големия български поет Теодор Траянов „Пантеон“ издадена през 1934 г. Поета в една голяма поредица от поеми прославя Българският дух, както и най-големите поети на човечеството. Цикъла съдържа 50 поеми и наред с имената на Вийон, Хайне, Рембо, Брюсов, Лермонтов, Верлен, Петьофи, Некрасов стоят и имената на нашите титани Пенчо Славейков, Яворов, Димчо Дебелянов, Хр. Ботев. Така се зароди и моята идея – да си позволя да направя един по-своеобразен прочит на някои произведения на световните майстори на музиката.
Чрез един нов преразказ, по-ново темброво и фактурно прочитане на музикалната материя откъм езика на нашето съвремие; едно обогатяване чрез други инструменти. Такива аналогии има и в съвременната музика: в творчеството на Стравински, Рахманинов, Григ, Чайковски, както и в класиката – редица Бахови преработки на музиката на Вивалди, а особено в Бароковата епоха това е било практика, а у нас и П. Владигеров.
Същото явление се наблюдава и при творчеството на редица художници: копиране с маниер на прерисуване на редица автори от класиката; Нидерландската школа, Пикасо, Ван Гог и др. Въпроса е свързан изцяло с доминантата на твореца и нейният параметър.
В соловите сонати на Йохан Себастиан Бах винаги ме е привличала тази уникална сугестивност на звука, неговата космичност и езотеричност. Затова се обърнах към Прелюд от соло соната №3 и Сарабанда от №5 за виолончело, онази малка Сарабанда от няколко реда, която носи толкова скръб, безнадеждност и носталгия и се опитах да я предам на езика на пианото с една тънка, обертонова намеса на този инструмент.
А прочутият Концерт за цигулка в ла минор, който толкова много се свири от малките цигулари, ме провокира за една сгъстена моторност в първата част и едно много фино натрупване чрез хармонически обертонове в двете пиана във втората част – разбира се една пестеливо осъвременена хармония.
Трите прелюда от Клод Дебюси: „Делфийските танцьорки“ „Потъналата катедрала“ и „Фойерверк“ изискваха една пространственост и диалогичност между двете пиана, както и тембровото разнообразие, което те носят.
А очарователната пиеса от Детския албум „Кейк-уок“ аранжирах за четири ръце, за по-големите възможности на домашното музициране.
Етюд №13 от великия педагог и основател на съвременната пианистична школа Карл Черни ме провокира да го преработя във виртуозна пиеса в стила на Ф. Лист. Аз само придадох на етюда по-изявена виртуозност. По същия начин подходих и към блестящата оркестрова пиеса на Берлиоз „Ракоци марш“-опитах се да представя оркестровата инвенция на такъв оригинален оркестратор чрез езика на пианото – като пиеса за пиано на четири ръце. И накрая прочутата пиеса „Тил Ойленшпигел“ на Рихард Щраус представих чрез пиано – на четири ръце.
В концерта има и няколко транскрипции на 3 мои хорови песни: „Урок по гъдулка“ „Малка мома двори мете“ и „Слънце зайде“. Те предадени на езика на соловото пиано показаха своята красота в друг аспект.
А също ще бъде изсвирена и една част от цикъла „Смърфиолчета“- това са адаптации на народни песни и авторски пиеси, за нуждите на камерното музициране на малките деца за пиано на две, три, четири ръце и за две пиана.
Цикълът „Музикален пантеон“ е отворен цикъл и ще продължава да се обогатява с музикален прочит на произведенията на големите майстори. В днешния концерт ще ви запознаем с някои от тях.
Ще завърша своят коментар със стихове от „Посвещение“ от книгата „Пантеон“ на Теодор Траянов:
Цикълът „Музикален пантеон“ е отворен цикъл и ще продължава да се обогатява с музикален прочит на произведенията на големите майстори. В днешния концерт ще ви запознаем с някои от тях.
Ще завърша своят коментар със стихове от „Посвещение“от книгата „Пантеон“ на Теодор Траянов:

Възлез към лири чудотворни
Отдай им своя дух суров
С възторг, талази непокорни,
С привет наситен от любов,

И там, пред образите смели
На горди, славни имена,
Сложи и своите имортели (знаци)
От мечове и знамена!

3.11.2009

Автор: Васил Николов ІІІ курс Изпълнителско изкуство – Пиано

Michel_BМишел Бероф завършва Парижката национална консерватория като ученик на Ивон Лорио, както и на Оливие Месиен. Свири с най-престижните оркестри в света, с диригенти като Абадо, Баренбойм, Бърнстейн, Мазур, Озава, Шолти. Като артист на звукозаписната компания EMI, виртуозният пианист е награждаван пет пъти с Grand Prix du Disque. Член е на жури в най-престижните световни конкурси за пианисти. Професор е по пиано в Парижката национална консерватория.
Мишел Бероф пристигна в Пловдив на 24.09.2009, и в продължение на три дни проведе майсторски клас в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Неговото присъствие създаде една особена атмосфера. Вдъхваше респект и възхищение. Той внимателно изслушваше всеки участник, след което започваше обяснения и демонстрации.
На майсторския клас професор Бероф учеше всички участници и слушатели на любов към музиката, на задълбоченост в нейната интерпретация и как клавирната музика трябва да звучи не само като такава, но да има различна темброва звучност – да имитира човешко пеене, различни инструменти, дори цял оркестър; да се пресъздават различни образи, емоционални състояния, но не с гримаси, а чрез звуците, излизащи изпод пръстите на изпълнителя. Клавирният педагог показа голяма вещина, всеотдайност в работата си, проникновеност и търпение към участниците – качества необходими за вникване в същината на изпълнителското изкуство, поради неговата изключителната трудност.
На неговия рецитал, който се състоя на 26.09.2009 г. в концертната зала на Оперно-филхармоничното дружество – Пловдив, той демонстрира невероятния си професионализъм в пресъздаването на образите от всичките двадесет и четири “Прелюдии” на Дебюси.
Маестро Бероф ни предаде и урок по сценично поведение. Излезе на сцената с тежест и достойнство, седна на рояла и “се нахвърли” върху клавишите. Отекнаха струни, божествена музика се разля и изпълни въздуха, пред нас се разкри един нов свят на клавирен колорит, докато кралят виртуоз властваше над клавиатурата. Беше удивително да наблюдаваш картините с красиви пейзажи, природни стихии, интересни портрети, които той рисуваше чрез звуците, излизащи изпод пръстите му. Неговото изпълнение на “Прелюдиите” на Дебюси беше неописуемо!
То накара хора, които не харесват тази музика да се влюбят в нея. Всички затаихме дъх за да не пропуснем нито един тон от неговото изкуство.
Именитият руски клавирен педагог Натан Перелман казва: “Изпълнител е само онзи, който в нотната пустиня е съзрял мираж.” Мишел Бероф не само го съзря, но и успя да го пресъздаде пред очите ни по един вълшебен начин.

На 3.09.2009 г. академик Виктор Ванслов изнесе лекция пред студенти и преподаватели в Концертната зала на АМТИИ.

Acad_Vansl

Acad_Vansl2

Академик Виктор Владимирович Ванслов е руски изкуствовед, музиковед и художествен критик, Заслужил деятел на изкуствата на РСФР. Той гостува на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив и с решение на Академичния съвет ще му бъде присъдено званието “почетен доктор” на АМТИИ за неговата научно-изследователска дейност и за изключителния му принос към съвременната култура.
Церемонията по присъждането на званието “почетен доктор” ще се състои
на 11. 09. 2009 г. от 11.30 ч. в Концертната зала на АМТИИ.

За академик Виктор Ванслов

Виктор Владимирович Ванслов е автор е на 37 книги и над 800 статии в областите: естетика, изобразително изкуство, музика и хореография.
Последните му по-значителни книги са: „В мире искусства“ (2003), „Образы искусства“ (2006), „Под сенью муз“ (2007), „О музыке и о балете“ (2007), „Эстетика и изобразительное искусство“ (2007).

Негово дело са задълбочените творчески портрети на Церетели, Бичуков, Бурганов, Жилински, Мыльников, Шостакович, Хачатурян, Свиридов, Григорович.

От 1988 е директор на Научно-изследователския институт по теория и история на изобразителните изкуства към Руската академия на изкуствата, където работи от 1963 г..
(От 1998 е избран за член на Президиума на Руската академия на изкуствата.

Членува в три руски творчески съюза: в Съюза на композиторите – от 1951, Съюза на театралните дейци – от 1961, Съюза на художниците – от 1965.