Ars gratia


Author: Sonya Georgieva

„Finno-Balkan Voices“ is a vocal ensemble created by two vocal groups- Bulgarian „Vaya Quartet“ and Finnish-Estonian „Mamo Ensemble“- still students in Sibelius Academy,Helsinki and Academy of Music,Dance and Fine Arts,Plovdiv.
The girls combines the vocal traditions from Eastern and Northern European folk singing style.Their repertoire consists of traditional songs from different Bulgarian and Finno-Ugric regions.The singers also compose and arrange material by themselves.After the successful concerts in Helsinki in the beginning of February 2010, now they’ll perform in Plovdiv and Sofia.
These concerts in Helsinki were warmly guided by Prof. Dora Hristova (the conductor of the world famous “Mystery of Bulgarian Voices”). “Finno-Balkan Voices” were there as a warm-up group of the Romanian gipsy orchestra “Mahala Raj Band”.

Автор: Соня Георгиева

Групата “Finno-Balkan Voices” е все още с кратка история. Създадена по идея на студентките Емми Куутинен от Финландия и Соня Георгиева от България. След мобилно обучение по програма „Еразъм” в АМТИИ-Пловдив на Емми и на Соня в “Sibelius Academy”, Хелзинки, те решават да продължат и затвърдят контакта си. Сформират групата “Finno-Balkan Voices”, която се състои от 4 финландски и 4 български момичета, които са все още студентки в музикалните академии на Пловдив и Хелзинки.
“Finno-Balkan Voices” комбинират вокалните традиции на Източна и Северна Европа и изпълняват песни от различни региони на България, Финландия, Естония, Русия. Момичетата също сами композират и аранжират някои от песните в репертоара си.
Момичетата от “Finno-Balkan Voices” имаха концертни изяви в Хелзинки в началото на Февруари 2010. Там пред граждани и студенти от Сибелиус Академия успяха да представят своята програма, а също така и да направят студийни записи. Концертите в Хелзинки бяха подкрепени и от ръководството на проф. Дора Христова (диригент на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”). Там “Finno-Balkan Voices” бяха поканени и участваха като подгряваща група на един от най-популярните румънски цигански оркестри „Mahala Raj Band”.
След успешните концерти на финландска земя, сега те ще се изявят и на български сцени в Пловдив и София през месец май.

http://www.myspace.com/finnobalkanvoices

Валентина Гюлева

На 25.11.2009 г. в зала „Ю.Буков“ на АМТИИ колеги, ученици, близки и приятели почетоха паметта и седемдесет и петата годишнина от рождението на проф. Тодор Кювлиев. Встъпителното слово на проф. Г. Петров топло и вълнуващо очерта в най-общи щрихи творческия път на пианиста-изпълнител и на педагога Т. Кювлиев.* Обич, възхищение и респект извираха от спомените на професорите Г. Кънев и Р. Богданова, на бившите му ученици гл. ас. М. Начева и ас. Я. Делирадева. Те отново ни припомниха какъв незаличим отпечатък е оставил в паметта ни пианистът и педагогът, колегата и приятелят Т. Кювлиев.

Защото не беше възможно да чуеш изпълнението му, да отидеш на урок при него, да послушаш негови занятия със студентите или коментарите му по време на изпит и да не бъдеш вдъхновен и завинаги завладян от артистичното му излъчване. Достатъчно беше да видиш неговата благородна осанка пред пианото, властното и същевременно меко и естествено срастване на ръцете му с клавиатурата, сливането на инструмента и изпълнителя в едно цяло за да разбереш, че пред тебе е пианист от най-висока класа. Пианист, който поразяваше не само и не толкова с превъзходния си инструментализъм, колкото с това, че всяко негово изпълнение ни разкриваше съкровената същност на произведението. Особено впечатляващи бяха красотата и невероятно разнообразната палитра на неговия клавирен звук. Всяка творба на Моцарт или Бетовен, на Равел или Прокофиев, на Д. Ненов или П. Владигеров имаше своя неповторим, изключителен звуков образ.

След един концерт, както винаги смаяна и запленена от звуковото майсторство, с което той изпълни Вариации в сол минор от Хендел, попитах: „Тодоре, как постигаш този звук“? „Аз много съм го мислил“- каза той и характерната закачлива усмивка, често озаряваща цялото му същество, проблесна в очите му. Споделих това с доц. Цв. Чифчиева и чух реплика в обичайния, малко рязък стил: „Хм, мислил! На него от Бога му е дадено“! И вероятно и двамата бяха прави… Т. Кювлиев беше роден пианист и изкуството му беше белязано от прозренията на непогрешим артистичен инстинкт, умножен многократно от познание и богата, разностранна култура.

Винаги, когато мисля за пианиста Т. Кювлиев, разбирам твърдението на Артур Рубинщайн, че обкръжението от даровити личности е изключително необходимо за артиста, защото талантът е заразителен. Лъченията на талант и култура съпровождат Т. Кювлиев още от люлката – той е роден в семейството на известния български писател и културен деятел Е. Кювлиев. От него самия съм чувала думи на искрено уважение и благодарност за творческите импулси, които бе получил от учителката си по пиано в Музикалната гимназия в Пловдив – пианистката Рада Стамболова, от вдъхновяващите уроци на проф. Л. Енчева, в чийто клас по пиано завършва образованието си в БДК. Дълбоко преклонение, истински пиетет струеше от спомените му за уроците на проф. Д. Ненов. Когато говореше за него, зрелият музикант, опитният педагог се вълнуваше така, както е бил развълнуван юношата в деня на първата и незабравима среща с големия майстор. Не случайно Т. Кювлиев беше един от най-проникновените тълкуватели на музиката Д. Ненов.

Връщайки се към далечното време, в което Т. Кювлиев преподаваше камерна музика в СМУ-Пловдив, с разбираема доза умиление си спомням как много преди да го срещнем като учител, всички ние, петнадесет-шестнадесетгодишни девойчета – ученички в училището, вече бяхме очаровани и от блестящия му пианизъм и от магнетичната сила на изключителната му красота. С времето и в процеса на работата ни с него се раждаше и растеше едно много по-зряло отношение– респектът към педагога. На нас постепенно ни ставаше все по-ясно какъв шанс е даден на всеки, който е негов ученик.

В класа на Т. Кювлиев азбуката на камерното музициране се усвояваше с хвърляне в дълбоки води – моето обучение започна с Втората соната за цигулка и пиано от Л. ван Бетовен. Музикантският ни кръгозор, представата ни за класическото музикално наследство се обогатяваше с по-рядко изпълнявани произведения. След прелюдиите и фугите на Й. С. Бах, понякога подложени на твърде педантични дисекции в часовете по пиано, изучаването на съчинения като Концерта за два клавира в до минор в класа на Т. Кювлиев беше незабравимо емоционално преживяване.

Изпълнителят и педагогът Т. Кювлиев ни заразяваше със своята страстна любов към българската музика** и ни запознаваше и с най-новите явления в нея – още в началото на 60-тегодини част от репертоара на неговите ученици вече беше Соната-поема за цигулка и пиано от Ал. Райчев.***

Най-важното, на което ни учеше беше да слушаме – и собственото си свирене, и партньора си, и най-вече ансамбловото звучене. В повечето случаи изискваше от пианиста с пределно внимание да следи изпълнението на другия инструменталист, да диалогира с него, да го подкрепя, когато е нужно. Стремейки се да ни внуши, че стилът на един композитор е нещо единно, той говореше за особеностите на щриха и артикулацията, за характера на звука и на динамичното изграждане, за темпо-ритъма и агогиката, за орнаментиката в творчеството композиторите, чиито творби изпълнявахме и подчертаваше необходимостта от единство в тълкуванието им при ансамбловото изпълнение.

Понякога трудността на партиите в камерната творба беше на предела на инструменталните ни възможности, но милост нямаше. Реплики като „не мога, не знам как да го направя или нямах време да го науча“ срещаха рязко неодобрение, изказвано много често с иронична, дори хаплива забележка. Беше много по-взискателен към пианиста, но му помагаше в преодоляването на чисто клавирен проблем, само когато бе крайно необходимо. Тогава благоволяваше да открие някоя пианистична хватка –нестандартна пръстовка или позиция на ръката, по-удобно разпределение на клавирната тъкан между двете ръце, специфично изпълнение на орнамент и т.н. Но за да ни насочи към смисъла на творбата той често изсвирваше значителни откъси от клавирната партия. И ако пианистът си отваряше добре ушите и очите за да чуе как звучи, да долови жеста и маниера на звукоизвличане, можеше научи много не само за ансамбловото свирене, но и да открадне нещо от тайните на занаята.

В същото време преподавателят по пиано Т. Кювлиев беше готов щедро да споделя тънкостите на майсторството – не само със своите студенти, но и с всеки, който проявяваше интерес или помолеше за съвет и помощ. Около средата на 70-тегодини**** той обяви занятията си по пиано в АМТИИ за открити и всеки студент или колега, можеше свободно да влезе в кабинета по пиано и да наблюдава заниманията му с неговите ученици. Това беше възможност за по-младите му колеги да получат безценни уроци по клавирна педагогика, да се зареждат с импулси, с нови идеи за собствената си педагогическа работа.

В тези години Т. Кювлиев показваше много и всичко… Предпочиташе да стимулира личната активност на студентите като свиреше по-големи или по-малки откъси от изучаваните творби, но когато бе нужно, директно обясняваше и насочваше към желания звуков образ, към конкретния изпълнителски похват. Човек можеше да се наслади на майсторството, с което предизвикваше зрителни и звукови асоциации и само с няколко щрихи, с дребен детайл създаваше ярки, живи, незабравими образи, които будеха тяхната фантазия. Когато някой твърде старателно„търсеше стила“ и се опитваше да превърне творбите на Бах в безжизнени вкаменелости, той напомняше, че Майсторът е бил темпераментен изпълнител, жив човек от плът и кръв. Подчертавайки интимния характер на някои от късните творби на Й. Брамс, той казваше: „Туширай външната изява на емоцията – тук Брамс не вика с пълен глас, по-скоро мърмори на голямата си брада“.

Уроци по клавирна култура и педагогика се оказваха и неговите реакции на изпълнението на студенти по време на изпити или на концертния подиум. Обичайната му похвала за добро представяне, лаконичното „много способно момче /момиче/“ винаги бе адресирана единствено и само към постижението на студента. А критиката, видимо насочена към студентската изява, всъщност беше повече или по-малко директна забележка към педагога, който не само е длъжен да познава изучаваната творба до най-малките детайли, но и да съумее да изиска от учениците си тяхното прецизно изпълнение.

Винаги се радваше на ярката, темпераментна, артистична изява на всеки студент, докато студеното, деловито, макар и коректно изпълнение предизвикваше у него силна и неприкрита неприязън, често изказвана с рязък коментар. С въпроса: „Ти защо не му показа?“ ни даваше да разберем, че за него отговорността на педагога за развитие тона музикантските качества, на способността да се съпреживява и пресъздава емоционалното съдържание на изпълняваните произведения е по-важна от грижата за усвояването на инструменталните умения. Той, самият, изживяваше като личен творчески успех хубавото публично представяне на всеки свой питомец. Когато беше много доволен, можеше и няколко дни след събитието да те попита със светещи очи: „Видя ли как го изсвири“?

Т. Кювлиев притежаваше невероятно, бликащо чувство за хумор, което зърваше вица почти във всяка ситуация. Един чудесен актьор се появяваше, когато пародираше на пианото неумелите опити на студентите да справят с един или друг изпълнителски проблем и така им помагаше с усмивка да откриват и да преодоляват недостатъците на собственото си свирене. Умееше да придаде остроумен, понякога остър и ироничен, не винаги благоприличен изрази на най-сериозните си забележки по време на изпити. Във всекидневното общуване, в компания беше неизчерпаем източник на шеги, анекдоти, каламбури.

Хумор, сарказъм, самоирония – те бяха неговият щит, зад който се опитваше да скрие аристократичния артистизъм иинтелектуализъм на своята необичайно емоционална, чувствителна и лесно ранима натура. Щит срещу собствените му душевни терзания… Понякога ми се струваше, че е превърнал в житейски девиз мотото към„Благородни и сантиментални валсове“ от М. Равел: „прелестно и винаги ново е удоволствието от безполезното занимание“.*****

Удоволствието от безполезното занимание, забравата открита в няколко чашки алкохол…Случваше се тези чашки да са повече…понякога бяха твърде много… Но колкото и парадоксално да изглежда, именно в такива моменти той позволяваше на своята маска на бохем и епикуреец да се пропука. Тогава говореше за поезия, религия, философия, споделяше съкровеното си отношение към Д. Ненов. Тогава можеше да се прозре и дълбоко стаената болка от нереализираната в пълна мяра кариера на концертиращ пианист, а може би и от множество други разочарования …

Т. Кювлиев е юноша, почти дете, когато след първите му прояви на концертната сцена музикалната общественост заговорва за „явлението Кювлиев“, но кариерата му на пианист не получава размаха, който би бил адекватен на огромния му, рядък, недостижим талант. Къде бяха причините за това – дали само в него или извън него? Още в края на 50-те години, току-що завършил следването си, в един разговор с пианистката Зорка Сайян, той заявява:„Застанали като на бойни кули, убиват в зародиш всяко дарование“.****** Кого конкретно е имал предвид – дали личности, свързани с музикалния живот, или с политически и житейски обстоятелства?

Това все пак са знаели само най-близките му хора. Веднъж бащата на Т. Кювлиев, въпреки съвсем беглото ни познанство, не се въздържа и с горчивина каза: „Тодор го канеха в София, а той се върна в Пловдив. Какво намери и получи тук?“ Но беше ли прав старият писател? Столицата би ли му дала повече шансове?

Вече е късно, а може би и съвсем ненужно да гадаем. Вече определено не е важно, какво не бе успял да постигне Т. Кювлиев. Защото и без него възпитаници, колегии приятели с любов пазят, непомръкнал в годините след неговата кончина, споменаза великолепния пианист, за обаятелния педагог, за увлекателния събеседник. Защото стореното от музиканта Тодор Кювлиев остави ярка, дълбока и незаличима следа в историята на българското клавирно изкуство.

*Т. Кювлиев е първият щатен педагог по камерна музика в Средното музикално училище в Пловдив, първият преподавател по пиано в АМТИИ – тогава филиал на БДК.

**Свидетелство за отговорността, за изследователската страст, с която се отнасяше към националното ни музикално творчество, са създадените от него три сборника „Български клавирни миниатюри“,съдържащи нови или малко известни и непубликувани до тогава произведения от български композитори.

***Композирана само няколко години по-рано– през 1954г.

****След завръщането си от десетмесечна специализация в Москва.

*****Възпитаник на френския колеж „Сен Жозеф“ в Пловдив, той обичаше да гоцитира в оригинал: “…le plaisir delicieux et toujours nouveau d’une occupation inutile“.

******За този разговор знам от моята майка, която твърдеше, че го предава дословно.

Валентина Гюлева

Четвърти декември 2009 година – семестърът е в разгара си. Време на усилена подготовка на студентите за следващите една след друга проверки на знанията и уменията им, на тяхното усъвършенствуване в различните области на музикалното, танцовото и изобразителното изкуство. В тръпнещото очакване на Студентския празник, в навечерието на светлите християнски празници, едно друго, не по-малко празнично и вълнуващо събитие вече девета година събира студенти и преподаватели в концертната зала на АМТИИ. Това е ежегодният преглед на постиженията на студентите в изучаването и изпълняването на музиката на Й. С. Бах. Този празник на духа е иницииран и организиран от катедрата „Пиано и акордеон“ със съдействието и на преподаватели от катедра „Оркестрови инструменти и класическо пеене“.

Прегледът има едва доловим състезателен нюанс – най-добрите изпълнения биват отличавани с грамота и скромна парична награда. Но реакциите на студентите ни показват, че най-ценното отличие за тях е участието в заключителния концерт на наградените изпълнители. Независимо от състезателния елемент това е събитие с демократичен характер. Неговият регламент позволява представянето на индивидуални изпълнители и на различни инструментални състави и не поставя твърде строги репертоарни ограничения, не изисква задължително сложна и трудна програма. Така всеки студент, изпълнявайки достъпно за неговото развитие произведение, може да се изяви, да изкаже своята почит към великия музикант, да изрази своята любов към безсмъртната музика на Й. С. Бах.

Тази година в прегледа се включиха 27 индивидуални участника и девет инструментални формации. Редом с инструменталистите от специалността „Изпълнителско изкуство“ и „Педагогика на обучението по музика“ на сцената застанаха и тези, за които пианото е втори, задължителен инструмент. Всички те, заедно, създадоха една богата картина на клавирното творчество на Й. С. Бах, оцветена с изпълнения на творби за различни инструментални ансамбли. От сцената прозвучаха крупни и сложни произведения като Прелюдии и фуги за орган, Прелюдии и фуги от Добре темперирания клавир, Фуги из Изкуството на фугата“, Токати, Концерти за един и за два клавира и успоредно с тях – някои от по-малките, но безценни шедьоври от съкровищницата на баховата музика – двугласни и тригласни инвенции, части от сюити, и др.

Изпълненията на оригинални творби за орган, за пиано /клавир/, за китара, за флейта и пиано се редуваха с транскрипции за пиано, за акордеон, за инструментални състави /пиано и обой, две пиана, два акордеона, две китари, китарен ансамбъл/. Особено знаменателно е, че една значителна част от преработките са дело на преподаватели в Академията, които следвайки многовековната практика, дават на студентите си радостта лично и непосредствено да се докосват до произведения, които не биха могли да изпълнят в оригинал, и пресъздавайки ги със собствените си ръце, да ги представят на публиката в нов облик.

Концертът на отличените изпълнители отрази цялото многообразие на програмата на прегледа. В него се представиха И. Иванова /орган/, М. Арабаджов, Е. Горанова /пиано/, П. Петков /китара/, Кр. Петков /акордеон/, Я. Карапетрова и В. Янчовска /флейта и пиано/, две клавирни дуа – на Г. Петрова и С. Миланов и на Г. Маноилова и Д. Кочева.

Грамота за добро представяне бе дадена и на К. Дикова – пиано и на акордеонното дуо Ж. Пенчев и Кр. Петков. С награждаването на М. Стоименова, бе отчетено като постижение изпълнението на цял сюитен цикъл от студент по задължително пиано. Това обаче предизвика въпроси относно регламента за участие и за критериите, по които следва да бъдат награждавани участниците от тази категория. Въпроси поражда и предвидената в регламента възможност редом със съчиненията на Бах да се включат и други творби от епохата на късния Барок. Изпълнението на няколко произведения от Й. Брунс, Г. Фр. Хендел, Й. Матезон и Й. Зегер не бяха в състояние да осъществят чудесния замисъл – музиката на Майстора да се представи в контекста на неговото време. Но тази идея, според мене, има бъдеще. А и прегледът е жив организъм, който ще продължи да се развива, неговият регламент естествено ще се усъвършенства, ще възникват нови идеи за неговия формат.

Едно прекрасно и много плодоносно хрумване, беше съчетаването на прегледа със стилния рецитал на пианиста В. Стамболиев. Неговото впечатляващо, артистично изпълнение на една сложна и отговорна програма: Прелюд и фуга в до диез мажор от II том на Добре темперирания клавир, Италиански концерт и Партити № 2 и № 6 увенча по един великолепен начин този ден посветен на музиката на Й. С. Бах.

Прегледът се превърна в едно събитие, чиято атмосфера и на сцената, и в залата, и в коридорите бе наистина празнична и вдъхновяваща. Участници и публика, студенти и педагози се вълнуваха искрено. Те обсъждаха, коментираха всяко изпълнение, съпреживяваха всеки успех на своите колеги. А постиженията бяха несъмнени и те са основанието ми да смятам, че този преглед беше успешен. И да бъда убедена, че Академичният преглед с изпълнение на творби от Й. С. Бах е скъп за сърцата и на студентите и на техните преподаватели и затова ще продължи да се обогатява и развива, и да се вписва в празничния календар на АМТИИ.

Елка Петрова
3. курс Педагогика на обучението по музика
АМТИИ-Пловдив

В началото на ноември 2009 г. В Пловдив се проведоха редица културни прояви, част от международния проект “K. et la piste du château”.
Името на проекта е заглавие на опера от съвременния френски композитор Карол Бефа (р. 1973 г) по последния роман на Франц Кафка “Замъкът”. Проектът започна през октомври 2009 г. и ще завърши със спектакли на операта на Бефа в София и Пловдив през октомври 2010 г. Подготовката на оперните представления е с международно участие: хореографията ще бъде изработена в Унгария, актьорската игра – в Румъния, а музиката – в България. През месец септември тази година вече се проведе кастинг за солисти-певци и инструменталисти. Координатор на проекта е Лоран Фестас от Франция.

Целите на този проект са приобщаване на европейската младеж към изкуството и популяризиране на съвременната френска музика. Заедно с това се осъществява е една не по-малко положителна задача – културен обмен и сътрудничество между институтциите, сред които е и АМТИИ-Пловдив.

Всяко лято от 2004 г. насам диригентката и преподавателка по хорово дирижиране Весела Гелева заедно с група български студенти работи по програмен workshop във Франция и Велкобритания. В този проект вземат участие млади хора от Франция, България, Австрия, Великобритания, Чехия, Испания, Швеция, Румъния и други европейски страни. Акцент при работата с тях е пеенето, но има и обучение по модерен балет, а и нещо също много важно – създават се контакти и приятелства между младежи от цяла Европа.

Проектите завършват със зрелищни спектакли в различни населени места в областта Оверн, Франция. Изпълнявани са произведения от Й.С.Бах, Е. Григ, Г.Ф. Хендел, П. Динев и съвременни френски композитори като К. Бефа, Ф. Мазе, Ф. Ерсан. Репетициите за всички концерти протичат с помощта на отлични професионални музиканти – Жоан Фаржо и Весела Гелева. Асоциацията, която организира проектите е Euroculture en Pays Genianes.

Новият проект “K. et la piste du château” се превърна за кратко и за част от културния живот на Пловдив. От 2. до 5. ноември балерината Каролин Льомиер проведе майсторски клас по класически и джаз балет в Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков” – Пловдив. Учениците се включиха в проявата с голям интерес и ентусиазъм, а Каролин остана много доволна от тяхната възприемчивост.

На 4. ноември в концертната зала на АМТИИ-Пловдив композиторът Карол Бефа проведе майсторски клас по композиция, а след това публиката имаше възможност да се докосне до нещо уникално – клавирна импровизация върху ням черно-бял филм. Филмът беше „Лулу” на режисьора Пабст от 1929 г. В продължение на над два часа Карол Бефа показа отличните си качества на пианист, композитор и всестранно развит музикант като импровизираше на рояла докато на рояла течеше филмът. Българската публика реагира изключително добре на тази възродена традиция като с интерес проследи завладяващия сюжет на филма, подсилен от невероятната музика.

На 5. ноември в Концетрната зала на АМТИИ се състоя един от най-хубавите концерти за тази година. В началото пианистът Жоан Фаржо, виолистът Арно Торет и кларинетистът Йордан Радевски изпълниха в ансабъл авторска музика на Бефа. След това имаше изпълнение на четири ръце на Жоан Фаржо и самият Бефа, след което композиторът импровизира специално за публиката. Последва ново изпълнение на композиция – този път вокална – младежкият хор „Гаудеамус” изпълни по неповторим и въздействащ начин „Малка меса” под диригентството и акомпаняторството на весела Гелева. Концертът продължи с изпълнения на френския камерен ансамбъл „Контраст” (пиано, цигулка, виола и виолончело) в който свириха отново Фаржо и Торет. Публиката се наслади на „Румънски танци” от Бела Барток и на „Клавирен квартет op. 47” от Роберт Шуман. Качеството на изпълнение не подлежи на коментар – във всеки тон се усещаше класата и виртуозността на музикантите. Съвсем естествено публиката извика квартета на бис, аплодисментите не стихнаха и след него, което беше причина за последното изпълнение на ансамбъла – „Oblivion” на Астор Пиацола. Невероятна музика, изпълнена по невероятен начин. Всъщност няма подходящи думи, с които да се опише атмосферата в залата след изпълненията на „Контраст”. Публиката беше на крака и не спираше да аплодира, в очите на немалко хора имаше сълзи, а във въздуха се усещаха напрежението и възторга от досега в възвишеното. За концерта се говореше с възхита и на следващия ден в коридорите на Академията.
Импровизация на Бефа върху филма „Лулу” и концерт на ансамбъл „Контраст” имаше на 6 и 7 ноември и в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” в София.

Съорганизатори на проекта са Euroculture en Pays Gentiane (Франция), Gesture Workshop Association (Унгария), АМТИИ-Пловдив (България), Impossible Theatre Cluj Drama School (Румъния). Проектът се осъществява благодарение на субсидии от европейския съюз, DG “Education en culture”, Euroculture en Pays Gentiane, Orange Telecom, областите Cantal и Auvergne и др.

Досегът с изкуството е сред най-важните естетически потребности за всеки човек и особено за тези, които се занимават с изкуство. Затова от името на студентите от АМТИИ-Пловдив благодаря на организаторите на проекта, че ни направиха част от него. Готови сме и за други съвместни прояви.

Автор: проф. Николай Стойков

За прототип за написване на цикъла „Музикален пантеон“ ми послужи книгата на големия български поет Теодор Траянов „Пантеон“ издадена през 1934 г. Поета в една голяма поредица от поеми прославя Българският дух, както и най-големите поети на човечеството. Цикъла съдържа 50 поеми и наред с имената на Вийон, Хайне, Рембо, Брюсов, Лермонтов, Верлен, Петьофи, Некрасов стоят и имената на нашите титани Пенчо Славейков, Яворов, Димчо Дебелянов, Хр. Ботев. Така се зароди и моята идея – да си позволя да направя един по-своеобразен прочит на някои произведения на световните майстори на музиката.
Чрез един нов преразказ, по-ново темброво и фактурно прочитане на музикалната материя откъм езика на нашето съвремие; едно обогатяване чрез други инструменти. Такива аналогии има и в съвременната музика: в творчеството на Стравински, Рахманинов, Григ, Чайковски, както и в класиката – редица Бахови преработки на музиката на Вивалди, а особено в Бароковата епоха това е било практика, а у нас и П. Владигеров.
Същото явление се наблюдава и при творчеството на редица художници: копиране с маниер на прерисуване на редица автори от класиката; Нидерландската школа, Пикасо, Ван Гог и др. Въпроса е свързан изцяло с доминантата на твореца и нейният параметър.
В соловите сонати на Йохан Себастиан Бах винаги ме е привличала тази уникална сугестивност на звука, неговата космичност и езотеричност. Затова се обърнах към Прелюд от соло соната №3 и Сарабанда от №5 за виолончело, онази малка Сарабанда от няколко реда, която носи толкова скръб, безнадеждност и носталгия и се опитах да я предам на езика на пианото с една тънка, обертонова намеса на този инструмент.
А прочутият Концерт за цигулка в ла минор, който толкова много се свири от малките цигулари, ме провокира за една сгъстена моторност в първата част и едно много фино натрупване чрез хармонически обертонове в двете пиана във втората част – разбира се една пестеливо осъвременена хармония.
Трите прелюда от Клод Дебюси: „Делфийските танцьорки“ „Потъналата катедрала“ и „Фойерверк“ изискваха една пространственост и диалогичност между двете пиана, както и тембровото разнообразие, което те носят.
А очарователната пиеса от Детския албум „Кейк-уок“ аранжирах за четири ръце, за по-големите възможности на домашното музициране.
Етюд №13 от великия педагог и основател на съвременната пианистична школа Карл Черни ме провокира да го преработя във виртуозна пиеса в стила на Ф. Лист. Аз само придадох на етюда по-изявена виртуозност. По същия начин подходих и към блестящата оркестрова пиеса на Берлиоз „Ракоци марш“-опитах се да представя оркестровата инвенция на такъв оригинален оркестратор чрез езика на пианото – като пиеса за пиано на четири ръце. И накрая прочутата пиеса „Тил Ойленшпигел“ на Рихард Щраус представих чрез пиано – на четири ръце.
В концерта има и няколко транскрипции на 3 мои хорови песни: „Урок по гъдулка“ „Малка мома двори мете“ и „Слънце зайде“. Те предадени на езика на соловото пиано показаха своята красота в друг аспект.
А също ще бъде изсвирена и една част от цикъла „Смърфиолчета“- това са адаптации на народни песни и авторски пиеси, за нуждите на камерното музициране на малките деца за пиано на две, три, четири ръце и за две пиана.
Цикълът „Музикален пантеон“ е отворен цикъл и ще продължава да се обогатява с музикален прочит на произведенията на големите майстори. В днешния концерт ще ви запознаем с някои от тях.
Ще завърша своят коментар със стихове от „Посвещение“ от книгата „Пантеон“ на Теодор Траянов:
Цикълът „Музикален пантеон“ е отворен цикъл и ще продължава да се обогатява с музикален прочит на произведенията на големите майстори. В днешния концерт ще ви запознаем с някои от тях.
Ще завърша своят коментар със стихове от „Посвещение“от книгата „Пантеон“ на Теодор Траянов:

Възлез към лири чудотворни
Отдай им своя дух суров
С възторг, талази непокорни,
С привет наситен от любов,

И там, пред образите смели
На горди, славни имена,
Сложи и своите имортели (знаци)
От мечове и знамена!

3.11.2009

Автор: Васил Николов ІІІ курс Изпълнителско изкуство – Пиано

Michel_BМишел Бероф завършва Парижката национална консерватория като ученик на Ивон Лорио, както и на Оливие Месиен. Свири с най-престижните оркестри в света, с диригенти като Абадо, Баренбойм, Бърнстейн, Мазур, Озава, Шолти. Като артист на звукозаписната компания EMI, виртуозният пианист е награждаван пет пъти с Grand Prix du Disque. Член е на жури в най-престижните световни конкурси за пианисти. Професор е по пиано в Парижката национална консерватория.
Мишел Бероф пристигна в Пловдив на 24.09.2009, и в продължение на три дни проведе майсторски клас в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Неговото присъствие създаде една особена атмосфера. Вдъхваше респект и възхищение. Той внимателно изслушваше всеки участник, след което започваше обяснения и демонстрации.
На майсторския клас професор Бероф учеше всички участници и слушатели на любов към музиката, на задълбоченост в нейната интерпретация и как клавирната музика трябва да звучи не само като такава, но да има различна темброва звучност – да имитира човешко пеене, различни инструменти, дори цял оркестър; да се пресъздават различни образи, емоционални състояния, но не с гримаси, а чрез звуците, излизащи изпод пръстите на изпълнителя. Клавирният педагог показа голяма вещина, всеотдайност в работата си, проникновеност и търпение към участниците – качества необходими за вникване в същината на изпълнителското изкуство, поради неговата изключителната трудност.
На неговия рецитал, който се състоя на 26.09.2009 г. в концертната зала на Оперно-филхармоничното дружество – Пловдив, той демонстрира невероятния си професионализъм в пресъздаването на образите от всичките двадесет и четири “Прелюдии” на Дебюси.
Маестро Бероф ни предаде и урок по сценично поведение. Излезе на сцената с тежест и достойнство, седна на рояла и “се нахвърли” върху клавишите. Отекнаха струни, божествена музика се разля и изпълни въздуха, пред нас се разкри един нов свят на клавирен колорит, докато кралят виртуоз властваше над клавиатурата. Беше удивително да наблюдаваш картините с красиви пейзажи, природни стихии, интересни портрети, които той рисуваше чрез звуците, излизащи изпод пръстите му. Неговото изпълнение на “Прелюдиите” на Дебюси беше неописуемо!
То накара хора, които не харесват тази музика да се влюбят в нея. Всички затаихме дъх за да не пропуснем нито един тон от неговото изкуство.
Именитият руски клавирен педагог Натан Перелман казва: “Изпълнител е само онзи, който в нотната пустиня е съзрял мираж.” Мишел Бероф не само го съзря, но и успя да го пресъздаде пред очите ни по един вълшебен начин.

От 3 до 10.9.2009 г. гост преподавател по методика на преподаване на класическия танц в специалността “Балетно изкуство” беше проф. Ирина Трофимова – главният методист на Академията на Руския балет “А. Ваганова”, Санкт Петербург.


В продължение на седем дни всички студенти от бакалавърска и магистърска степен имаха възможност да работят с големия майстор на класическия танц представител на Руския балет – една от най-големите школи в света

Студентите и преподавателите от специалността “Балетно изкуство” в АМТИИ-Пловдив изказват своята благодарност на ръководството на Академията за съдействието и помощта за пребиваването на проф. Ирина Трофимова.

Проф. Петър Луканов

Следваща страница »