Валентина Гюлева

Четвърти декември 2009 година – семестърът е в разгара си. Време на усилена подготовка на студентите за следващите една след друга проверки на знанията и уменията им, на тяхното усъвършенствуване в различните области на музикалното, танцовото и изобразителното изкуство. В тръпнещото очакване на Студентския празник, в навечерието на светлите християнски празници, едно друго, не по-малко празнично и вълнуващо събитие вече девета година събира студенти и преподаватели в концертната зала на АМТИИ. Това е ежегодният преглед на постиженията на студентите в изучаването и изпълняването на музиката на Й. С. Бах. Този празник на духа е иницииран и организиран от катедрата „Пиано и акордеон“ със съдействието и на преподаватели от катедра „Оркестрови инструменти и класическо пеене“.

Прегледът има едва доловим състезателен нюанс – най-добрите изпълнения биват отличавани с грамота и скромна парична награда. Но реакциите на студентите ни показват, че най-ценното отличие за тях е участието в заключителния концерт на наградените изпълнители. Независимо от състезателния елемент това е събитие с демократичен характер. Неговият регламент позволява представянето на индивидуални изпълнители и на различни инструментални състави и не поставя твърде строги репертоарни ограничения, не изисква задължително сложна и трудна програма. Така всеки студент, изпълнявайки достъпно за неговото развитие произведение, може да се изяви, да изкаже своята почит към великия музикант, да изрази своята любов към безсмъртната музика на Й. С. Бах.

Тази година в прегледа се включиха 27 индивидуални участника и девет инструментални формации. Редом с инструменталистите от специалността „Изпълнителско изкуство“ и „Педагогика на обучението по музика“ на сцената застанаха и тези, за които пианото е втори, задължителен инструмент. Всички те, заедно, създадоха една богата картина на клавирното творчество на Й. С. Бах, оцветена с изпълнения на творби за различни инструментални ансамбли. От сцената прозвучаха крупни и сложни произведения като Прелюдии и фуги за орган, Прелюдии и фуги от Добре темперирания клавир, Фуги из Изкуството на фугата“, Токати, Концерти за един и за два клавира и успоредно с тях – някои от по-малките, но безценни шедьоври от съкровищницата на баховата музика – двугласни и тригласни инвенции, части от сюити, и др.

Изпълненията на оригинални творби за орган, за пиано /клавир/, за китара, за флейта и пиано се редуваха с транскрипции за пиано, за акордеон, за инструментални състави /пиано и обой, две пиана, два акордеона, две китари, китарен ансамбъл/. Особено знаменателно е, че една значителна част от преработките са дело на преподаватели в Академията, които следвайки многовековната практика, дават на студентите си радостта лично и непосредствено да се докосват до произведения, които не биха могли да изпълнят в оригинал, и пресъздавайки ги със собствените си ръце, да ги представят на публиката в нов облик.

Концертът на отличените изпълнители отрази цялото многообразие на програмата на прегледа. В него се представиха И. Иванова /орган/, М. Арабаджов, Е. Горанова /пиано/, П. Петков /китара/, Кр. Петков /акордеон/, Я. Карапетрова и В. Янчовска /флейта и пиано/, две клавирни дуа – на Г. Петрова и С. Миланов и на Г. Маноилова и Д. Кочева.

Грамота за добро представяне бе дадена и на К. Дикова – пиано и на акордеонното дуо Ж. Пенчев и Кр. Петков. С награждаването на М. Стоименова, бе отчетено като постижение изпълнението на цял сюитен цикъл от студент по задължително пиано. Това обаче предизвика въпроси относно регламента за участие и за критериите, по които следва да бъдат награждавани участниците от тази категория. Въпроси поражда и предвидената в регламента възможност редом със съчиненията на Бах да се включат и други творби от епохата на късния Барок. Изпълнението на няколко произведения от Й. Брунс, Г. Фр. Хендел, Й. Матезон и Й. Зегер не бяха в състояние да осъществят чудесния замисъл – музиката на Майстора да се представи в контекста на неговото време. Но тази идея, според мене, има бъдеще. А и прегледът е жив организъм, който ще продължи да се развива, неговият регламент естествено ще се усъвършенства, ще възникват нови идеи за неговия формат.

Едно прекрасно и много плодоносно хрумване, беше съчетаването на прегледа със стилния рецитал на пианиста В. Стамболиев. Неговото впечатляващо, артистично изпълнение на една сложна и отговорна програма: Прелюд и фуга в до диез мажор от II том на Добре темперирания клавир, Италиански концерт и Партити № 2 и № 6 увенча по един великолепен начин този ден посветен на музиката на Й. С. Бах.

Прегледът се превърна в едно събитие, чиято атмосфера и на сцената, и в залата, и в коридорите бе наистина празнична и вдъхновяваща. Участници и публика, студенти и педагози се вълнуваха искрено. Те обсъждаха, коментираха всяко изпълнение, съпреживяваха всеки успех на своите колеги. А постиженията бяха несъмнени и те са основанието ми да смятам, че този преглед беше успешен. И да бъда убедена, че Академичният преглед с изпълнение на творби от Й. С. Бах е скъп за сърцата и на студентите и на техните преподаватели и затова ще продължи да се обогатява и развива, и да се вписва в празничния календар на АМТИИ.

Български

English

На 1.12. в Концертната зала на АМТИИ се проведе тържествен концерт по случай студентския празник.
След самия концерт всички присъстващи опитаха от красивата и вкусна торта, подарък от пловдивският бизнесмен г-н Иван Фратев, член на Съвета на настоятелите на АМТИИ-Пловдив

Честването на 45 г. от създавенето на АМТИИ бе на 29.10.2009 г. ,като на този ден се проведоха Научно-теоретична конференция с участието на музикални специалисти с доклади и събеседване от НМА ”П.Владигеров”-София БАН,ВТУ,СУ и др .и Тържествено честване и концерт от 18ч. в Градската концерна зала на Пловдив.

В словото на ректора – доц. д-р Василка Йончева бяха изтъкнати високите постижения на преподаватели и студенти в учебния процес, както и изключителните заслуги на бившите ръководства.
В концерта взеха участие всички музикални състави от различните жанрове на музикално-танцовото изкуство, застьпени в АМТИИ, както и представителни изложби на преподаватели и студенти от спец. “Изобразително изкуство. Високият си професионализъм отново доказаха на сцената: Женският камерен хор с диригент гл. ас. А. Тороманова, клавирно дуо проф. Д. Славчева и проф. Ан.Славчев, инстр. Три в състав проф. Ж. Личева – ударни инструменти, ст. преп. Е. Сарафян – кларинет и гл. ас. Велислава Карагенова – пиано, клавирно трио – проф. Сн. Симеонова – пиано, проф. Ал. Спиров –цигулка и проф. М. Чикчева – виолончело, Гайдарски състав с ръководители доц. М. Стоянова и хон. преп. И. Георгиев, Академичния народен оркестър с главен художествен ръководител проф. М. Василев и диригент ст. ас. Вл. Владимиров, Академичния народен хор с главен диригент доц. д-р Костадин Бураджиев, както и Академичния фолклорен ансамбъл с художествен ръководител проф. М. Василев и хореограф Стефан Йорданов.

Велислава Карагенова

През 2009 г. се навършват 100 г. от смъртта на испанския композитор Исаак Албенис. Умира на 49 годишна възраст. Ранната му кончина е голяма загуба за испанската култура. Като научава за случилото се, неговият близък приятел Томас Бретон възкликва: “Твоят път едва сега започваше!”
Кой е Исаак Албенис? Той с гордост нарича себе си “мавританец” и не заради произхода си – роден е на север, в Каталония, а заради “душата си”, която отдава на “юга” – на Андалусия и Гранада, на дълбоките традиции на фламенко.
На младини “разглезеното дете на мадридското общество” не се поколебава да обвие живота си в митове. На ранните си биографи разказва как избягва на кораб за Аржентина и Новия свят, как забавлява туристите обърнат с гръб към пианото или как работи като докер по пристанищата, докато в същото време концертира из южна Испания, съпровождан от баща си. По-късно преувеличава престоя си в Лайпцигската консерватория заради авторитета, с който тя се ползва в Западна Европа. Обявява пред лондонската преса срещата си с Лист, която, всъщност, никога не се е състояла. Защо Албенис разказва всичко това? Според някои – за да направи и без това изпълнения си със събития живот още по-интересен. Това може би е национална черта. Испанското изкуство познава и друг творец, поставил пред изпитание бъдещите си биографи. Поетът на Андалусия – Федерико Гарсия Лорка често обявявал за завършена поема, която още не бил започнал. А може би това просто е присъщо на артистичните натури, движени от широкото дихание на живота. Албенис е такава личност – щедра, благородна. Той е човекът, издал със скромните си средства творба на своя заможен приятел Ернест Шосон, когато разбира, че издателство БРАЙТКОПФ я отхвърля като твърде съвременна. Не само това, но отделя и хонорар за композитора с молба издателството да го връчи от свое име, така че Шосон никога да не разбере истината. Той е този, който съдейства операта на младия Мануел де Файя “Кратък живот” да види бял свят.
Това са само няколко щрихи от портрета на една сложна и противоречива личност, жизнерадостна и меланхолична натура, уверен изпълнител –импровизатор и изпълнен със страхове творец, авантюрист и “бенедиктинец” (както се шегуват приятелите му). Един истински “Дон Кихот с маниерите на Санчо Панса”! Той, който мечтае да се утвърди като оперен композитор, остава в историята със своите клавирни произведения, сред които блести сюита “Иберия”, наречена десетилетия по-късно от Оливие Месиен “чудото за пиано”, “една от най-ярките звезди в репертоара на “краля на инструментите”! Албенис създава един идеализиран и в същото време реалистичен образ на страната, чиято политика и културна застой през ХІХ век не приема, но чиито традиции носи дълбоко в сърцето си.
“Иберия” фокусира ярките, очарователни цветове на Испания, ритмическата острота и интонационната свежест на испанските мелодии. Албенис с право се чувства колега на своите съотечественици – художници Росиньол и Солага.
Изпълнението на всяка една от 12-те пиеси поотделно е предизвикателство, но представянето на цялата сюита граничи с артистичен подвиг! Можем да бъдем щастливи, че сега 100 години след създаването на “Иберия”, това се случва и в България, на Пловдивска сцена, в лицето на изпълнител от такъв висок ранг, какъвто е Ростислав Йовчев.

This slideshow requires JavaScript.

Елка Петрова
3. курс Педагогика на обучението по музика
АМТИИ-Пловдив

В началото на ноември 2009 г. В Пловдив се проведоха редица културни прояви, част от международния проект “K. et la piste du château”.
Името на проекта е заглавие на опера от съвременния френски композитор Карол Бефа (р. 1973 г) по последния роман на Франц Кафка “Замъкът”. Проектът започна през октомври 2009 г. и ще завърши със спектакли на операта на Бефа в София и Пловдив през октомври 2010 г. Подготовката на оперните представления е с международно участие: хореографията ще бъде изработена в Унгария, актьорската игра – в Румъния, а музиката – в България. През месец септември тази година вече се проведе кастинг за солисти-певци и инструменталисти. Координатор на проекта е Лоран Фестас от Франция.

Целите на този проект са приобщаване на европейската младеж към изкуството и популяризиране на съвременната френска музика. Заедно с това се осъществява е една не по-малко положителна задача – културен обмен и сътрудничество между институтциите, сред които е и АМТИИ-Пловдив.

Всяко лято от 2004 г. насам диригентката и преподавателка по хорово дирижиране Весела Гелева заедно с група български студенти работи по програмен workshop във Франция и Велкобритания. В този проект вземат участие млади хора от Франция, България, Австрия, Великобритания, Чехия, Испания, Швеция, Румъния и други европейски страни. Акцент при работата с тях е пеенето, но има и обучение по модерен балет, а и нещо също много важно – създават се контакти и приятелства между младежи от цяла Европа.

Проектите завършват със зрелищни спектакли в различни населени места в областта Оверн, Франция. Изпълнявани са произведения от Й.С.Бах, Е. Григ, Г.Ф. Хендел, П. Динев и съвременни френски композитори като К. Бефа, Ф. Мазе, Ф. Ерсан. Репетициите за всички концерти протичат с помощта на отлични професионални музиканти – Жоан Фаржо и Весела Гелева. Асоциацията, която организира проектите е Euroculture en Pays Genianes.

Новият проект “K. et la piste du château” се превърна за кратко и за част от културния живот на Пловдив. От 2. до 5. ноември балерината Каролин Льомиер проведе майсторски клас по класически и джаз балет в Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков” – Пловдив. Учениците се включиха в проявата с голям интерес и ентусиазъм, а Каролин остана много доволна от тяхната възприемчивост.

На 4. ноември в концертната зала на АМТИИ-Пловдив композиторът Карол Бефа проведе майсторски клас по композиция, а след това публиката имаше възможност да се докосне до нещо уникално – клавирна импровизация върху ням черно-бял филм. Филмът беше „Лулу” на режисьора Пабст от 1929 г. В продължение на над два часа Карол Бефа показа отличните си качества на пианист, композитор и всестранно развит музикант като импровизираше на рояла докато на рояла течеше филмът. Българската публика реагира изключително добре на тази възродена традиция като с интерес проследи завладяващия сюжет на филма, подсилен от невероятната музика.

На 5. ноември в Концетрната зала на АМТИИ се състоя един от най-хубавите концерти за тази година. В началото пианистът Жоан Фаржо, виолистът Арно Торет и кларинетистът Йордан Радевски изпълниха в ансабъл авторска музика на Бефа. След това имаше изпълнение на четири ръце на Жоан Фаржо и самият Бефа, след което композиторът импровизира специално за публиката. Последва ново изпълнение на композиция – този път вокална – младежкият хор „Гаудеамус” изпълни по неповторим и въздействащ начин „Малка меса” под диригентството и акомпаняторството на весела Гелева. Концертът продължи с изпълнения на френския камерен ансамбъл „Контраст” (пиано, цигулка, виола и виолончело) в който свириха отново Фаржо и Торет. Публиката се наслади на „Румънски танци” от Бела Барток и на „Клавирен квартет op. 47” от Роберт Шуман. Качеството на изпълнение не подлежи на коментар – във всеки тон се усещаше класата и виртуозността на музикантите. Съвсем естествено публиката извика квартета на бис, аплодисментите не стихнаха и след него, което беше причина за последното изпълнение на ансамбъла – „Oblivion” на Астор Пиацола. Невероятна музика, изпълнена по невероятен начин. Всъщност няма подходящи думи, с които да се опише атмосферата в залата след изпълненията на „Контраст”. Публиката беше на крака и не спираше да аплодира, в очите на немалко хора имаше сълзи, а във въздуха се усещаха напрежението и възторга от досега в възвишеното. За концерта се говореше с възхита и на следващия ден в коридорите на Академията.
Импровизация на Бефа върху филма „Лулу” и концерт на ансамбъл „Контраст” имаше на 6 и 7 ноември и в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” в София.

Съорганизатори на проекта са Euroculture en Pays Gentiane (Франция), Gesture Workshop Association (Унгария), АМТИИ-Пловдив (България), Impossible Theatre Cluj Drama School (Румъния). Проектът се осъществява благодарение на субсидии от европейския съюз, DG “Education en culture”, Euroculture en Pays Gentiane, Orange Telecom, областите Cantal и Auvergne и др.

Досегът с изкуството е сред най-важните естетически потребности за всеки човек и особено за тези, които се занимават с изкуство. Затова от името на студентите от АМТИИ-Пловдив благодаря на организаторите на проекта, че ни направиха част от него. Готови сме и за други съвместни прояви.

Автор: проф. Николай Стойков

За прототип за написване на цикъла „Музикален пантеон“ ми послужи книгата на големия български поет Теодор Траянов „Пантеон“ издадена през 1934 г. Поета в една голяма поредица от поеми прославя Българският дух, както и най-големите поети на човечеството. Цикъла съдържа 50 поеми и наред с имената на Вийон, Хайне, Рембо, Брюсов, Лермонтов, Верлен, Петьофи, Некрасов стоят и имената на нашите титани Пенчо Славейков, Яворов, Димчо Дебелянов, Хр. Ботев. Така се зароди и моята идея – да си позволя да направя един по-своеобразен прочит на някои произведения на световните майстори на музиката.
Чрез един нов преразказ, по-ново темброво и фактурно прочитане на музикалната материя откъм езика на нашето съвремие; едно обогатяване чрез други инструменти. Такива аналогии има и в съвременната музика: в творчеството на Стравински, Рахманинов, Григ, Чайковски, както и в класиката – редица Бахови преработки на музиката на Вивалди, а особено в Бароковата епоха това е било практика, а у нас и П. Владигеров.
Същото явление се наблюдава и при творчеството на редица художници: копиране с маниер на прерисуване на редица автори от класиката; Нидерландската школа, Пикасо, Ван Гог и др. Въпроса е свързан изцяло с доминантата на твореца и нейният параметър.
В соловите сонати на Йохан Себастиан Бах винаги ме е привличала тази уникална сугестивност на звука, неговата космичност и езотеричност. Затова се обърнах към Прелюд от соло соната №3 и Сарабанда от №5 за виолончело, онази малка Сарабанда от няколко реда, която носи толкова скръб, безнадеждност и носталгия и се опитах да я предам на езика на пианото с една тънка, обертонова намеса на този инструмент.
А прочутият Концерт за цигулка в ла минор, който толкова много се свири от малките цигулари, ме провокира за една сгъстена моторност в първата част и едно много фино натрупване чрез хармонически обертонове в двете пиана във втората част – разбира се една пестеливо осъвременена хармония.
Трите прелюда от Клод Дебюси: „Делфийските танцьорки“ „Потъналата катедрала“ и „Фойерверк“ изискваха една пространственост и диалогичност между двете пиана, както и тембровото разнообразие, което те носят.
А очарователната пиеса от Детския албум „Кейк-уок“ аранжирах за четири ръце, за по-големите възможности на домашното музициране.
Етюд №13 от великия педагог и основател на съвременната пианистична школа Карл Черни ме провокира да го преработя във виртуозна пиеса в стила на Ф. Лист. Аз само придадох на етюда по-изявена виртуозност. По същия начин подходих и към блестящата оркестрова пиеса на Берлиоз „Ракоци марш“-опитах се да представя оркестровата инвенция на такъв оригинален оркестратор чрез езика на пианото – като пиеса за пиано на четири ръце. И накрая прочутата пиеса „Тил Ойленшпигел“ на Рихард Щраус представих чрез пиано – на четири ръце.
В концерта има и няколко транскрипции на 3 мои хорови песни: „Урок по гъдулка“ „Малка мома двори мете“ и „Слънце зайде“. Те предадени на езика на соловото пиано показаха своята красота в друг аспект.
А също ще бъде изсвирена и една част от цикъла „Смърфиолчета“- това са адаптации на народни песни и авторски пиеси, за нуждите на камерното музициране на малките деца за пиано на две, три, четири ръце и за две пиана.
Цикълът „Музикален пантеон“ е отворен цикъл и ще продължава да се обогатява с музикален прочит на произведенията на големите майстори. В днешния концерт ще ви запознаем с някои от тях.
Ще завърша своят коментар със стихове от „Посвещение“ от книгата „Пантеон“ на Теодор Траянов:
Цикълът „Музикален пантеон“ е отворен цикъл и ще продължава да се обогатява с музикален прочит на произведенията на големите майстори. В днешния концерт ще ви запознаем с някои от тях.
Ще завърша своят коментар със стихове от „Посвещение“от книгата „Пантеон“ на Теодор Траянов:

Възлез към лири чудотворни
Отдай им своя дух суров
С възторг, талази непокорни,
С привет наситен от любов,

И там, пред образите смели
На горди, славни имена,
Сложи и своите имортели (знаци)
От мечове и знамена!

3.11.2009